В понеделник основният лидер на израелската опозиция Яир Лапид отново влезе в заглавията на вестниците. Призовавайки израелския министър-председател Бенямин Нетаняху да подаде оставка заради колосалния провал на разузнаването на 7 октомври, Лапид повтори нарастващите настроения сред израелското население и дори в собственото правителство на десните екстремисти.
"Този, който се е провалил по този начин, не може да продължи", каза той. Лапид добави, че Нетаняху, под чието ръководство бойци на Хамас излязоха от Газа и убиха повече от 1200 души, "трябва да си отиде".
Съгласен съм с Лапид; Нетаняху трябва да си отиде. Той обаче не трябва да подава оставка по причините, които лидерът на опозицията посочи. Не, престъплението на Нетаняху далеч надхвърля предположението, че случилото се на 7 октомври е резултат от пропуск на разузнаването, небрежност в сигурността и/или политика на разделение, с която това правителство си играеше от самото начало.
Това, което се случи на 7 октомври, беше пряк резултат от 16-годишната дългогодишна и умишлена политика на Нетаняху за "подкрепа" на Хамас - групировка, която самият той описва като терористична, и за подкопаване на законната Палестинска власт и изместване на нейния президент Махмуд Абас встрани.
Коварният план на Нетаняху съчетава няколко неща наведнъж. От една страна, той упълномощи едно неприемливо лице на палестинската кауза: ислямска войнствена група, която е подкрепяна от Иран, държава парий и класифицирана от много страни като терористична група. От друга страна, задълбочи разделението между самите палестинци. След това, след като разми авторитета на Абас, Нетаняху продължаваше да повтаря навсякъде, че е готов да сключи мирно споразумение с палестинците, но че няма подходящ, легитимен партньор.
Това означаваше, че през по-голямата част от тези 15 години на Нетаняху никога не му се наложи да говори сериозно за палестинска държава. И все пак той не осъзнаваше, че с изпълнението на трите си желания: прегръщане с израелската крайна десница, овластяване на Хамас и маргинализиране на Палестинската автономия, той навлиза в ситуация на маймунската лапа. Сделката му с дявола трябваше да има своята цена, а цената беше това, което се случи на 7 октомври.
Разбира се, може да си помислите, че редакторът на арабски вестник може да е пристрастен, когато описва политиката на израелския министър-председател - ето защо ви приканвам не само да повярвате на моята дума, но и да прочетете какво казва по темата "Таймс ъф Израел".
"В продължение на години Нетаняху подкрепяше Хамас. Сега това избухна в лицата ни" - гласеше водещата статия на колумнистката Тал Шнайдер, която на 8 октомври твърдеше, че политиката на Нетаняху да третира Хамас като партньор, за сметка на Абас и палестинската държавност, "доведе до рани, от които Израел ще се нуждае от години, за да се излекува".
Нетаняху "превърна Хамас от обикновена терористична групировка в организация, с която Израел води непреки преговори чрез Египет, и на която беше позволено да получава парични средства от чужбина", добави тя.
В същата статия дори се повтарят коментарите, направени от Нетаняху по време на частна среща през 2019 г., че най-добрият начин да се гарантира, че палестинската държава никога няма да може да стане реалност, е да продължи да подкрепя Хамас.
Ето защо смятам, че естественото продължение на станалия печално известен повтарящ се въпрос "Осъждате ли Хамас?" трябва да бъде: "Тогава трябва да осъдите Нетаняху". В крайна сметка всички знаем, че терористичните групировки не могат да действат без поддръжници и спонсори. И като се има предвид, че в много страни поддръжниците на тероризма получават същото наказание като самите терористи, тогава Нетаняху трябва да бъде подведен под отговорност.
Наистина, ако израелската армия има право да арестува жени в град Нахф за това, че са публикували в WhatsApp статус в подкрепа на Хамас, то Нетаняху трябва да бъде съден за държавна измяна, а не само за корупция, в Израел, да не говорим за военни престъпления в Хага.
Както неотдавна отбеляза саудитският външен министър принц Фейсал бин Фархан, свидетели сме на "двойни стандарти" в световната реакция на войната между Израел и Хамас. Ако фактът, че някои световни сили позволяват на Израел да нарушава международното право по време на войната си в Газа, е престъпление, то игнорирането на призивите от самия Израел Нетаняху да напусне е още по-голямо престъпление.
***
Faisal J. Abbas е главен редактор на АрабНюз
превод: Nick Iliev