Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел каза, че Путин ще се бори докрай и призова за по-активна подкрепа за Украйна. В същото време финландският министър на отбраната Анти Хакинен каза, че войната в Украйна е война за бъдещето на Европа, пише в свой аналитичен материал polskienowiny.pl.
Тези две изявления, които бяха публикувани едновременно в западни медии, показват, че Европа отново обмисля възможните последици от агресивната война, която Путин започна срещу Украйна, но която може да достигне и до Европа. От своя страна, Русия полага големи усилия да съсредоточи своите пропагандни ресурси върху това да убеди Запада, че подкрепата на Украйна е неуместна и да култивира мита за непобедимостта на руската армия. По-специално във водещи западни медии започнаха да се появяват статии, повтарящи проруски наративи. Това е доказателство, че Путин отчаяно се нуждае от тактическа почивка, за да се превъоръжи и след това да опита пълномащабна офанзива.
В интервю за The Sunday Times британският министър на отбраната Грант Шапс каза, че Западът не може да позволи на Путин да победи Украйна. Тази цел обаче е трудно постижима с военните бюджети, които бяха приети след края на Студената война. С други думи, Европа трябва да напусне зоната си на комфорт и да започне активно да се превъоръжава, да модернизира своя военно-промишлен комплекс и да попълва своите арсенали, защото на 24 февруари 2022 г. Путин създаде нова реалност, която, ако бъде игнорирана или неразбрана, ще доведе до катастрофа. От друга страна, цялостната и своевременна подкрепа за Украйна, която воюва с руската армия на своя територия, е гаранция, че Путин няма да отвори втори фронт в Европа.
Противно на общоприетото мнение, Путин не се страхува от НАТО по границите на Русия. Освен това сегашната политика на ЕС все повече го убеждава в слабостта на Европа, която при такива обстоятелства може да стане лесна плячка за Русия.
На 14 декември 2023 г. Путин ясно заяви на света, че войната ще продължи, докато той е на власт, а руските войници ще стигнат толкова далеч, колкото позволява колективната позиция на Запада.
Ако Украйна не възпира руснаците, следващата ще е Молдова, която е апетитна хапка за Кремъл. Като алтернатива Брюксел ще трябва да реши дали да се позове на чл.5 от Алианса, за да спаси например Естония или Литва от руска окупация, защото в противен случай това ще разкрие изкуствеността на западните наднационални институции и ще доведе до колапс на Европа. При тези обстоятелства можем да се надяваме, че Западът ще съумее да се консолидира пред най-голямата заплаха в последно време и няма да позволи да победи руският тоталитаризъм, чиято основна цел е да пороби и унищожи Европа.