Зорница ИЛИЕВА
Каквото и да ни говорят, каквото и да внушават т.н. правилни медии, светът, включително и България, е в ситуация на „два свята, единият от които е излишен”. Но дори и в такива ситуации, българите са имали още от годините на „Строители на съвременна България” правило да следят внимателно случващото се при съседите. Горчивият опит учи.
Малко разсейване или вяра на чужди нашепвания в ушите на властта и хоп -Междусъюзическа война, от която десетилетия се ближат рани. Затова е най-малкото любопитно защо срещата на Ердоган с Джорджа Мелони преди дин бе закрита за медии и не се проведе пресконференция, както изискват обичайните правила.. Това, че светът е навлязъл в епоха на нестабилност и че конфликтите станаха ежедневие, не игнорира факти, че всяка страна бърза преди всичко да реши собствените си проблеми и да защити с предимство националните си интереси Без значение на принадлежност към даден съюз или Алианс.
Резиденция „Вахдетин” в Истанбул не допусна изтичане на информация за разговорите на Ердоган с Мелони, но италиански медии съобщиха, че тяхната премиерка е поставила на масата за преговори преди всичко въпрос за подкрепа на Турция за мигрантите, които наводняват Италия през Либия. Известна е ролята на Анкара в разпарчетосана Либия, но в Турция са наясно и че през последните години цялата страна е наводнена с почти 2 млн „чернокожи”.
Оказва се, че сред тях много имат симптоми на спин. Поне така пишат някои в Турция. Мелони отново /като с Албания преди време/ предлага достатъчно средства срещу приютяване на мигранти. Сериозен проблем за Рим. А редовите турци се опасяват,че държавата им ще бъде превърната в „човешко сметище”. Не е ясна позицията и отговорът на Ердоган. По-скоро може да се предполага. Но присъствието на такива мигранти при съседите би трябвало да е сигнал за тревога и при нас.Защото онова с границата и мигрантите е въпрос, който тепърва ще се решава, както е известно.
В същото време Турция изпрати премиера си Фидан на съвещанието на СС на ООН в Ню Йорк и следи под лупа срещите му там, особено с Лавров. Защото Анкара се надява, че Путин ще се срещне с Ердоган в началото на февруари на турска територия. Но руският президент осъществява такива посещения след много преценки, анализи и ситуации на международната сцена.
Не са само двустранните отношения. И амбициите на Ердоган да е на равна нога на своя територия. Въпрос на престиж и роля във вътрешен и външен план. Ако изобщо има такава среща, за нея ще се разбере в 61-та минута. Определено Путин отново ще е придружен с бойни самолети със съответни ракети като при посещението в Риад, Саудитска Арабия. Може само да се гадае. А Анкара се надява.
По-ясно е защо в Турция медиите надълго и нашироко коментират победите на Тръмп в Айова и Ню Хемпшир Победите са безапелационни и дават основания за изводи, че срещу кандидат-президента на демократите ще се изправи отново Тръмп.
Че Брюксел е разтревожен, защото там лидерите са деца на демократите, отдавна няма спор. Но в Анкара казват, че ако Тръмп спечели, има основание да се очаква, че ще стане като Си Дзинпин, Ердоган и най-вече Путин. Ще укрепи едноличната си власт. Като се знае американската традиция и схеми на управление, едва ли ще се осъществят подобни сценарии, но има логика в твърдения, че при победа този път Тръмп ще подбере по друг начин екипите си.
Да му се подчинявали, казват, безпрекословно. Предполага се, че ще намалее и контролът на Конгреса и така Тръмп щял да е с отвързани ръце. Внушава се страх от еднолична власт, но всъщност страх за собствено оцеляване. Може да се приеме и като трезва оценка за нов Тръмп, който се е поучил от грешките си в първия мандат като президент. Дали ще си отмъщава или ще инициира разследвания, например на фамилията Байдън, дали ще създаде механизъм за контрол върху бюрокрацията е въпрос за след победата.
Защото Тръмп с „дълбоката държава” не се справи като президент, но сега, казват, че има 80 мозъчни тръста, които са стартирали проект „Проект 2025”. Работи се зад Тръмп и вече са изготвили 900 страници за т.н. „Мандат за лидерство”, което всъщност е идеологически и кадрови основи на новото правителство. Даже имало разработки за изтегляне от Световната здравна организация, МВФ и дори Световната банка.
На практика това си е затваряне в границите на САЩ и дори приемане на лозунга „кадрите решават всичко”. Кадрите са в основата на проекта и те трябвало да се подготвят и обучат като ангажирани с идеите на консерватизма. Тръмп има право като президент да смени 4 хил чиновници на различни нива, но е известно, че 50 хил са тези, които обслужват висшето ръководство и преди Тръмп не си позволи да ги смени изцяло. „Ню Йорк Таймс” даже пише, че „сегашната система на управление не работи за консервативно правителство и трябва да се промени системата, а не да се сменят кадрите”.
Каквото и да се пише и казва днес, не се знае какви ще са промените. Светът е в очакване, а установеното статукво твърди, че „ идва нещо безумно”. Акцентира се и че Тръмп е на 78 години т.е. не е нещо по-добро от Байдън. Опорка за верните на демократите медии.
И въпреки всички пречки, очакванията на този етап са, че Тръмп ще спечели.Въпросът отново е какво ще се случи тогава? Факт е, че повечето държави са започнали да отлагат важни външнополитически решения. Германският „Шпигел” пише планове , ако Тръмп спечели. Казват, че ще има такива промени, каквито не е имало след Втората световна война. Единственото сигурно е, твърдят, че военната и финансова помощ за Украйна ще секне. Избягват „За Русия с любов”, въпреки подчертаването,че Тръмп е едва ли не в приятелски отношения с Путин. Доказателства няма, но върши работа за нахъсване на противниците.
И тук вече идва ред на Иран. Анкара живо се интересува от случващото се в тази страна. Не е малко. Още повече, че Иран от години има своя стратегия, за да издържи на всички около него противници. И най-вече на САЩ и Израел.Въпрос на живот и смърт, както се казва. Техеран счита, че „няколко малки войни, чрез посредници, причиняват повече щети на врага, отколкото пряк военен сблъсък”. Така се избягва и голяма война.
Само кратки атаки като тези в Ербил, Иракски Кюрдистан, база на ислямисти в Пакистан или срещу американски военни в Сирия. Вярват, че всяка следваща стъпка в Близкия изток може да е нова война, а това излиза скъпо. Важното е да не остава без отговор смъртоносната атака с близо 100 жертви при гроба на ген Сюлеймани за 4-тата годишнина от мъченическата му смърт. Причинена от американците с модерните технологии.
Голяма война трудно ще се спечели, но старата теза на Че Гевара, че „САЩ могат да бъдат победени само ако има няколко Виетнама” чудесно върши работа в наше време. Затова са Хизбула по границата на Ливан с Израел, която казва, че е в състояние да атакува Израел от 5 фронта. Затова са хусите в Йемен, които блокират Червено море и Суецкия канал за кораби свързани с Израел, но пускат другите, които са издигнали знаме, че нямат нищо общо с Израел.
Русия и Китай нямат проблеми с техните морски съдове. И вичко това, когато не спре войната на Израел с Хамас и бомбардировките в Газа. Хамас е другото прокси, което и до този момент Израел не е успял да унищожи, въпреки сриването на Газа до земята и 25 хил цивилни жертви. Неутрализирани са, пишат в Анкара, около 30% от бойците на Хамас, което е цитат от доклад на спецслужбите в САЩ. Оказва се, че Хамас е устойчив и даже предлага преговори за освобождаване на израелските заложници срещу спиране на огъня.
Даже успява да обстрелва Израел с нови 50 ракети, което говори,че все още нямат проблеми с боеприпасите. Информации, че Хамас се е адаптирал към новите условия или че напусналите преди лидери на организацията отново са се завърнали в Газа е само потвърждение, че борбата е за оцеляване и доказване, че няма отказ от каузата за решаване на палестинския въпрос. Отговор на въпроса кой кого трудно може да се даде.
Анкара е зад Хамас, но докато масовите убийства на палестинци в Газа продължават, има информации, че търговията на Турция с Израел продължава да се увеличава. Поразително е, че Турция е продавала оръжия на Израел, докато Газа е била бомбардирана. Това е днес светът- сложен, трудно разбираем, непредсказуем и жесток. Остава внимателно да се следи и ако може на ръка разстояние. Балансите са задължителни. Който го може. Анкара по-скоро се справя. За нас никак не е сигурно. Въпрос на ниво на управниците.