Олеся Илашчук е посланик на Украйна в България. Родена е в Чернивци, където е завършила с отличие специалност "Регионални изследвания" в катедра "Международни отношения" на Факултета по история, политически науки и международни отношения. На 7 април 2023 г. тя връчи акредитивните си писма на президента Румен Радев. С нея разговаря Еми Барух:
ДВ: Тази седмица се навършват две години от началото на войната на Русия срещу Украйна. Какво стои зад числата?
Илашчук: Числата, макар и впечатляващи, не могат да предадат цялата дълбочина на трагедията и скръбта. Зад тях стоят разрушени домове, загинали семейства, разбити съдби. Животът на украинците се промени завинаги. Всеки ден носи нови загуби, болка и разрушения.
Русия разрушава, убивайки. Русия убива, измъчвайки. Русия се подиграва на всички, които се самоопределят като украинци.
Ями от вражески ракети, въздушни бомби, артилерийски снаряди и изгорена земя - ето как изглежда наранената от войната украинска земя.
Руската агресия започна през 2014 година и се разшири след окупацията на Крим и частите от Донбас. През февруари 2022 се превърна в пълномащабна инвазия. Регистрирани са повече от 120 хиляди случая на руски военни престъпления, които се изпращат в Международния наказателен съд.
Русия не само унищожава градове и села, оставяйки след себе си единствено пепел от пепелта, но и се опитва да заличи украинската култура и идентичност, както се вижда от насилственото депортиране на украински деца и разрушаването на културното наследство на страната. Приблизително 200 хиляди украински деца са отделени от семействата им и са депортирани - това е част от ужасяваща кампания за унищожаване на украинската национална идентичност. А общите щети от унищожаването на културни паметници и културни ценности в цялата страна достигат почти 7 милиарда долара. Според ЮНЕСКО умишленото унищожаване на религиозни сгради и артефакти, на културното наследство също може да се смята за военно престъпление.
Хиляди образователни и културни институции са повредени от обстрели, в това число библиотеки, музеи, училища за изкуства, театри, кина, особено в Донецка, Харковска, Херсонска, Киевска област. Това е целенасочен опит за изкореняване на културното богатство на Украйна.
Всеки ден от войната е дълбоко запечатан в колективната памет на украинския народ и оставя отворени рани. Стремим се да запазим социалния капитал, защото живеенето и оцеляването по време на война не е лесно. Пред смъртта всички сме равни. В същото време тази борба обединява нацията, подчертава непоколебимата отдаденост на свободата, достойнството и правото на собствена идентичност. Украинците продължават да се борят не само за своята земя, но и за бъдещето си, когато войната ще остане само болезнен спомен.
ДВ: Какво не знае българската общественост за живота в Украйна?
Илашчук: През последната година България е доста по-добре информирана за войната на Русия срещу Украйна. Истината е горчива и страшна. Но за съжаление не само Украйна, но и Европа и светът от две години живеят в нова реалност, която изисква осведоменост, трезв анализ, критично мислене и активна съпротива. Използвам възможността да благодаря на всички журналисти за усилията, които полагат, за да разпространяват истината за войната.
Ако говорим за това, което българското общество не знае за украинците днес, вероятно то е, че в условията на война няма почивни дни, няма планове за бъдещето, няма ваканции. Украинците помнят всеки миг от войната, тя не може да се изключи като досаден телевизор.
Детството на днешните украински деца е откраднато завинаги. Те пораснаха преждевременно и принудително. Те знаят кой е врагът, но не могат да разберат причината за агресията и омразата. Те загубиха безгрижността си и смъртта стана част от живота им. Броят на децата, чийто живот беше отнет, надхвърля хиляда. И това продължава...
Бих подчертала отделно темата за така наречената украинско-руска дружба. Този мит е много дълбоко вкоренен в съзнанието на българите и може би създава неверни илюзии. Този мит беше насаждан безуспешно и в Украйна, а окончателно умря с първите руски бомбардировки на 24 февруари 2022 година.
Руските окупатори са хора, които умишлено разрушават украински градове, които разстрелват и измъчват нашите граждани. Те са продукт на режима на Кремъл, който насърчава агресията и престъпленията. Тези хора са част от руския народ. Омразата към украинците и като цяло към чужденците в Русия е шокираща. Формираните в миналото образи на дружелюбните, възпитани и културни руснаци нямат нищо общо със съвременния продукт на кремълския режим - с нашествениците, настървени да унищожават и разрушават, в унисон с най-лошите традиции на варварската епоха.
ДВ: Каква е съдбата на Формулата за мир, представена от Зеленски пред Общото събрание на ООН, която включва пълно извеждане на руската армия от украинска територия, международни гаранции за сигурността на Украйна, наказване на виновниците в Русия за престъпленията в Украйна?
Илашчук: Инициативата на президента на Украйна Володимир Зеленски и предложените 10 точки от Формулата за мир набират скорост. Вече са проведени четири срещи на съветници на държавните глави с цел практическа реализация на ключовите моменти от украинската Формула за мир. България също активно се присъедини към тази инициатива и действа, като съвместява лидерство по точка "Екологична сигурност", а също така е участник по точки "Продоволствена сигурност", "Енергийна сигурност" и "Възстановяване на справедливостта".
За да възстанови мира в Европа, Руската федерация трябва не само да изтегли войските си от територията на Украйна, чиито граници бяха международно признати през 1991 г., не само да спре военните действия, но и да понесе пълна отговорност за своите престъпления.
Русия - държавата, която изповядва тероризма и идеологията на рашизма, сега е основната заплаха за световната сигурност. Ако не се върне уважението към международното право, международната общност рискува да се окаже в състояние на хаос и катастрофа, което е в пълно противоречие с интересите на Европейския съюз и НАТО.
ДВ: Не знаем кога ще свърши войната, но независимо от това вече се чертаят планове за възстановяване на разрушенията. Можете ли да кажете какво включват те? Участва ли България в тях?
Илашчук: Процесът на възстановяване на разрушенията и щетите в Украйна продължава почти от първите дни на войната. Всички служби на Украйна са в максимална готовност, а мотивацията на служителите на тези критични служби е изключително висока. От спасителните служби зависи колко живота могат да бъдат спасени след масирани ракетни обстрели. Те не се крият в бомбоубежища, а с цената на собствения си живот осъществяват рискови операции още по време на обстрели.
Енергийните служби се опитват да възстановяват повредената инфраструктура, за да осигурят на населението възможно най-бързо топлина и светлина. Комуналните служби работят 24 часа в денонощието без прекъсване, възстановяват отоплителните мрежи и асфалтовата настилка, за да доближат живота до нормалното му русло.
Що се отнася до възстановяването на големи инфраструктурни проекти, много от нашите партньори се включиха в този процес чрез финансиране или чрез строително-ремонтни дейности. Едно от ключовите направления е възстановяването на учебните заведения и обектите от критичната инфраструктура.
Разчитаме България да се присъедини към тези усилия с конкретни инициативи. Възползвам се от случая, за да изразя дълбоката си благодарност към Народното събрание на България и към правителството на България за финансовата, техническа и хуманитарна подкрепа за Украйна и украинците за преодоляване на ужасните последици от руската агресия.
ДВ: В центъра на София бяха аранжирани две външни изложби, озаглавени "Украйна: Историята на едно престъпление". Те обаче бяха вандализирани. Какво бихте казали на онези, които надраскаха снимките?
Илашчук: Тези действия не са само атака срещу фотографите. Това не е просто акт на вандализъм. Това е опит да се заглуши истината, която разказва на света за страданието, мъжеството и несломимата воля за живот на украинците. Това са гласовете на тези, които вече няма да могат да говорят от свое име, това е опит да се изтрие паметта на онези, които положиха живота си на олтара на свободата.
Независимо от това кой е извършителят и какви мотиви е преследвал, тези действия обслужват терористичната държава Русия, която води кървава война срещу Украйна и украинците.
Жалко е, че в една цивилизована европейска държава, където демократичните ценности гарантират на всеки гражданин образование, самостоятелно развитие и свобода на словото, има апологети на военнопрестъпниците.
ДВ: Кои са онези човешки истории след пристигането Ви в България, които Ви изненадаха?
Илашчук: Една от най-трогателните истории чух от нашите доброволци, работещи на черноморския бряг. Те разказаха как в началото на пълномащабното нахлуване, когато жените и децата бяха принудени да бягат от ужасите на войната, много обикновени българи идвали да помагат с най-необходимото. Сред тях всеки ден идвал и един възрастен мъж, който носел половин хляб. По-късно се разбрало, че почти цялата му храна за деня е бил един хляб. А той носел половината от него на новопристигналите украинци, които бягаха от смъртта. Има и други подобни истории, които не може да слушаш без сълзи.
ДВ: А как живеят Вашите близки в Украйна? Какво Ви пишат?
Илашчук: Живеят като милиони други украинци, които бяха принудени да се разделят със семействата си заради войната. Нямат време да скърбят. Отлагаме скръбта за след войната. Пращаме си мейли, пишем си думи на утеха, топлина, подкрепа и обещания да се срещнем отново възможно най-скоро. Пазя всеки един мейл от моите близки, защото може да е последен.
Автор: Еми Барух