Бай Ганьо европеец. Та и ние така.
Желанието да станем „европейци” в онзи смисъл – не ироничния, а другия, се сбъдна още през 2007 г. Тържествено приветствани в общността на „белите хора” – браво на нас. И както всяка заслужаваща овациите си приказка, така и българската започва с „лошото”, за да мине през кулминацията и да завърши с „хепи енд”. Въпрос – присъединяването ни към Европейския съюз кулминацията ли беше или щастливия край, че сюжетът е доста заплетен и не става много ясно?
„Възраждането” след 1989 г. и поемането по пътя към „светлите бъднини” са факт. Но след всяко завършено начинание е добре да се обърнем и с одобрение да поклатим глава, горди от постигнатото. Ето сега е моментът, братко, гордей се, че си европеец!
Българинът сам по себе си никога не е имал проблем с гордостта – има си я в изобилие. Гордее се с безбожно скъпата кола на лизинг пред входа си и нехае за трупащите се неплатени сметки към топлофикация. Гордее се с новата си плазма и не обръща внимание на празната и тънеща в прах библиотека. Гордее се, че „има” и му е все тая, че „не е” (по „Да имаш или да бъдеш”). И в този ред на мисли, нека си го каже право:
Гордей се, Ганьо, ти си европеец.
По данни на Евростат именно България се нарежда на едно от първите места (шесто) по брой на „собствените” жилища в рамките на ЕС. Преди нея в класацията се нареждат страни като Румъния, Литва, Хърватия, Словакия, Унгария. Статистиката сочи, че 87.2% от българите живеят в собствено жилище, а живеещите под наем са около 10-12 %. За справка – ситуацията при една от силно развитите икономики като Германия, Швеция, Холандия, Норвегия и Дания е съвсем различна – броят на наемателите в пъти надвишава броят на собствениците на жилища.
Нещо повече – българите притежават повече от два милиона и половина жилища в градовете и приблизително около милион и триста хиляди в селата, като процентите се очакват да спаднат. И ето го и поредния парадокс –сред първите сме по притежание на жилища и сред последните по качество и стил на живот в рамките на ЕС. И това се доказва и със следващите данни, а именно липсата на елементарните санитарни условия. В приблизително 25% от жилищата в страната няма вътрешна тоалетна (при среден процент за ЕС – 3%), а в 15% от тях няма вана или душ, за разлика от страни като Испания, Швеция, Великобритания, Холандия и др., където тези проценти са приблизително 0.
България е отново в челната десетка и по признака „пренаселеност” на жилищата. Именно тук гъстотата на живеещи в рамките на един апартамент е най-голяма, а броят на стаите и общата квадратура на жилището – най-малки.
Имаше една пословица: „Скъп на триците и евтин на брашното”. Това се разкрива и в още една парадоксална ситуация в столицата. По данни от неформални проучвания, все по-чести са случаите на некоректност от страна на живеещите в блокове при изплащане на общите им задължения. По думи касиери и домоуправители в жилищни блокове ситуацията става критична. Задълженията, касаещи общите части лежат на плещите на част от живеещите. Сметките за електричество в асансьорите, стълбища и междуетажни площадки, мазе и тавански помещения биват изплащани от касата на входа/ блока, която не се пълни. Длъжниците се множат, а техните дългове биват погасявани от загрижени за общото благо съседи. Същата е ситуацията и с Топлофикация. Фонд „Ремонти” също не се пълни. Дейностите по поддръжката са скъпи, а голяма част от живеещите отказват да платят.
Сигурно трябва блокът да започне да се срутва, за да ги накараш да отделят 10 лв. Но иначе ги гледаш – добре облечени, живеят в луксозно обзаведени апартаменти, карат хубави коли.”
Крият се, не идват на общи събрания на входа, мамят с парното, така че сметките им да се преразпределят между другите апартаменти и друг да им ги плаща.”
Голям проблем имаме с вандалите и наркоманите в района. Близо до нас има и циганска махала. Затова на общо събрание решихме да сложим хубава входна врата с чип. Чипът се ползва и за асансьора. Така нередовните платци няма да могат да се ползват тази услуга, ако не са се издължили, а и входът няма да се пълни с всякакви отрепки. Направихме и врата на партерната стълбищна площадка, за да се ограничи достъпът на тези хора – наркомани и вандали, които рушат, драскат и какво ли не – нагоре по етажите. С мъка успяхме да съберем парите, за да го направим. Всеки иска да живее в приветлив вход, с поддържана градинка отпред, с пейки – да му е хубаво, да му е кеф, а когато опре до даване на пари, всички се покриват и с месеци не можеш да ги намериш, споделят домоуправители.
Сред причините, запитаните до този момент лица, открояват липсата на доверие, мнителност и „развиване на конспиративни теории”, бедност сред пенсионерите, незаинтересованост сред по-заможните, скъперничество и „тарикатлък”.
Съпоставка между България и другите страни в Европа може да се направи и на база случаите на криминално посегателство срещу жилищата. Средният процент за България е около два пъти по-висок от този за ЕС. И говорейки за посегателство върху жилищата, неминуемо трябва да се спомене и небезопасните условия на живот в тях. Типичен е примерът с блок, намиращ се в Зона Б 5-3. От доста време там живее психично болен човек, осъден за изнасилване на 6 годишно момиченце. Излежал е част от присъдата си и след това бива освободен. Мнозина от живеещите във входа се оплакват от него и искрено се страхуват. До скоро не са били редки и случаите, в които той е нарушавал реда- пуши във входа, уринира, блъска жени и деца, дебне ги, докато се прибират към къщи. Случвало се е да посяга и на други деца, които са успявали да се измъкнат невредими. След тези ситуации се е стигало и до физическа саморазправа между родителите на децата и него. Множество са жалбите, постъпили срещу тази персона в районното управление, намиращо се в непосредствена близост до самия блок, но „Законът го пази, защото е шизофреник.” – твърдят съседи. Темата за този господин и проблемите с българското законодателство е дълга и заслужава по-обстоен преглед.
Друг съществен проблем е и домашното насилие. Не са малко и оплакванията на съседи, че биват индиректно въвлечени в семейните скандали и побоища, слушайки ги по цели нощи. Разиграваните сюжети са най-различни – от битови спорове до „пиянски изпълнения”. Един от по-фрапантните случаи е свързан с четиричленно семейство – майка, баща и две дъщери. От повече от 10 години живеещи в блока споделят, че мъжът редовно се прибира в нетрезво състояние и започва да крещи. „Имам чувството, че замеря жена си с мебели – такава гюрултия се чува”. Според съседите езикът на мъжа е доста вулгарен и циничен. Подаван е сигнал и до полицията, когато жената с писъци излиза от тях във входа и крещи „Моля, помогнете ми! Той иска да ме хвърли от терасата”. Членове на семейството, живеещи на долния етаж отварят вратата, за да помогнат и да видят какво се случва. Мъжът изскача зад съпругата си и с псувни и дърпане се опитва да я прибере. Съседката понечва да го спре, но той (отново в нетрезво състояние) заплашва и нея. Този сценарий се разиграва от години, а децата на това семейство живеят именно в такива условия.
И в такъв случай – какво като сме европейци в гео-политически аспект, като сме пещерняци в социално-човешко отношение? Какво като имаме собствени жилища, когато безработицата расте, икономиката запада, производството почти отсъства, а ровещите по кофите се множат?
Та, това , което искам да кажа, е:
Гордей се, българино-ти си ЕВРОПЕЕЦ, пък за другото – недей мисли!
НЕхепи енд на приказката!