Проф. Мария Пиргова, преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“
Държавата в момента се върти около вероятностите: кой ще бъде премиер, как ще се избират министрите, кога ще се насрочат изборите, какво ще работи парламентът, Росен Желязков ли ще остане негов председател и т.н., и т.н. Кога и по какъв начин ще се проясни ситуацията?
Ситуацията ще се проясни постепенно, бавно. Проблемът за България е, че държавата все още е огромен фактор в живота на хората, макар че едни 60% от тях редовно казват на избори, че не се интересуват, точно какво става. Обикновено тези политически кризи не трябва да засягат така гражданите и нашето общество в една свободна демокрация, както засягат нас. Защото преразпределението през държавата е все още не малко и особено обществените поръчки, зависимостта на фирмите. Управлението на Борисов, тук вече можем да сложим и Пеевски с него, доведе до огромна феодализация на страната, до големи зависимости.
Страната е външно зависима от една страна от един полуколониален модел, следван от Европейския съюз, в някаква степен и от НАТО, и от вътрешни феодали, наместници на външни сили, каквито играха досега ПП, разбира се и ГЕРБ в последния си мандат. Така че страната е в много тежко кризисно състояние, доведена е до криза преди всичко от управлението на ГЕРБ и особено след фалита на КТБ държавата върви надолу катастрофално. Няма съдебна система, която да контролира беззаконието, то се задълбочава. Така че в крайна сметка нас ни интересува: ще има ли справедливост в България? Ще има ли съд?
Това, което ПП-ДБ направиха до тук е много слабо като политика. Те дадоха още власт в ръцете на Борисов. Тази власт трудно ще бъде пробита от която и да е политическа сила. Защото това е един вид диктатура по всички линии. Ако държиш средствата за репресия, службите и съдебната система, какви избори ще се правят? Колко ще са справедливи тези избори? Колко хора ще отидат при цялата апатия, която вече се наблюдава. Защото хората разбират, колко страшно е това управление като невъзможност за включването на гласа на гражданите по какъвто ѝ да е начин. Тоест, необходими са радикални промени, но няма такава гражданска сила. Хората са апатични, страхът не е малък. Аз трудно виждам коя от политическите сили ще направи някакъв пробив. Разбира се, готви се “Възраждане", но не смятам, че и те ще вдигнат резултата си, кой знае колко.
“Продължаваме промяната" и “Демократична България" ще останат в историята с тези нелепи конституционни промени, с които те практически се простреляха в крака, искайки да вземат властта от президента Радева, те я взеха от самите себе си. Това е засега положението. Слава Богу, има хора, които са свободни от политическата система и държавата няма съвсем да забуксува. Тоест, аз не знам, какво ще се случи, ако се либерализира електрическия ток за гражданите и цените се вдигнат. Тогава вече могат да настъпят и още по-сериозни кризи. Сега, тези проблеми как ще ги решат политиците – 2 в 1 или кой да бъде министър-председател, някак си ще ги решат. Ще вървим, проблемът е в това, че няма кой да реши проблемите в медицината, в енергетиката и в крайна сметка клиентелата на ГЕРБ и на Пеевски ще спечели още веднъж. Ужасните демографски тенденции в страната ще продължат.
Какви са изводите от изминалите 9 месеца, които политиците няма да си направят?
Изводите политиците няма да си направят, защото те не са в състояние, ние това го виждаме. Тези, които са в състояние да направят изводите и имат повече опит, са хора, които предпочитат диктатурата, потисничеството, рекета и т.н. Тоест Бойко Борисов и Пеевски и ДПС, нали ГЕРБ-СДС. Те могат да оценят своето положение, могат да го задържат, защото държат властта. Останалите не са в състояние да си направят изводи, защото те влизат в сътрудничество с хора, с които предварително им е известно, че не могат да направят реформи. След това опитват да задържат електората си с обещания за реформи, и в крайна сметка са разсипани. Дясното е в абсолютна трагична ситуация, както и лявото, което пък се разпръсна в лицето на БСП. И аз не виждам някакви решения, освен от появата на нови политически субекти, което ще изисква време, което ще изисква нова енергия, което ще изисква и ново разбиране на гражданите, което го няма.
Гражданите смятат, че някой ще решава вместо тях, и това продължава. Но това не е просто социалистически рефлекс. Това е български рефлекс от векове наред. Така че докато ние нямаме позицията, че решаваме сами, няма и да се справим със ситуацията. Колкото до конкретността кой ще бъде премиер, отговорността се е размила докрай. Не се знае. Добре, ще бъде премиер някакъв заместник-председател на Сметната палата. Но президентът няма да назначава министрите. Парламентът ще работи и ще контролира министрите. Кое мнозинство ще бъде отговорно? Какво ще прави служебният кабинет? За него няма и закон. Държавата е оставена в пълен хаос и в голям паричен дефицит. Вижда се, че Министерският съвет бързо прехвърля едни пари от тук-там. Как ще се справят тези институции? Какво ще стане с БЕХ? Не е много ясно.
Споменахте за политически алтернативи. Виждате ли такива да се задават на хоризонта? Че няма време за тях – няма, то е ясно. Но поне да се появят, да тръгнат.
Ами вероятно ще тръгнат, вероятно някой ще прави усилия в тази посока. Но не виждам гражданската енергия. Например, много време говорим за движение, създадено от идеите на президента, да речем без негово лично участие. Не пробива път такова движение. Васил Божков обяви движение Център, но дали ще успее да събере достатъчно недоволни, за да влезе в този парламент, за да оказва някакъв натиск отвътре? Как ще се проявят по-нататък ИТН, те също са с отслабена позиция. Остава едно радикално “Възраждане" с нелепи лозунги, което може да вдигне резултата си. Така че аз очаквам около президента и около Васил Божков поне след година да има някакво развитие на леви и центристки сили, които са за премахване модела на Борисов и Пеевски, които са за реална съдебна реформа. И не само съдебна реформа, но и структурна реформа в изпълнителната власт.
Държавата не може така да продължи без държавната администрация да е наясно точно какво прави, за кого го прави. Без да се поема политическа отговорност за участието ни в европейски решения, за решения в НАТО. Хубаво, ние Българската армия ще я модернизираме, но как ще участваме в решенията на НАТО с липсата на генералски капацитет или с министри, за които разсъждаваме, колко са в ред и колко не са в ред. Сложно е положението на България без реален политически елит, без хора, които да разбират от конкурентните отношения в ЕС, конкуренцията и в НАТО, конкуренцията в глобални условия. Ние просто вегетираме и чакаме нещо да се случи. Докато вече румънците са няколко обиколки пред нас, а те бяха зад нас. Това е страшно обидно. Тоест, нацията има капацитет, но не може да излъчи водачи.
Защо?
Ами защото това, че старият елит излъчи един Бойко Борисов като диктатор, старият елит е много отговорен за състоянието на държавата, имам предвид социалистическият елит на БКП, защото те не можаха да направят капитализъм. Те направиха нещо, което нито е пазарна икономика, нито е демокрация. А да не говорим за новите демократични сили, които хабер нямат от политика. Защото примерът на Христо Иванов е пословичен вече: да правиш политика срещу дясното, срещу себе си, държейки се не като партия, а като неправителствена организация - това е лицето на новия десен елит сега. Бизнесът къде е? Бизнесът поема ли някаква отговорност за политиката в страната?
Надявам се, примерно дясно около Васил Божков да бъдат концентрирани някакви бизнес идеи, да бъдат концентрирани някакви пазарни или по-демократични начини за правене на бизнес. Лявото, ако го няма, дясното куца. Лявото също трябва да заеме отговорна позиция за това, което се случва. А не само да викат: “Ние сме против, ние сме опозиция" и да ги няма. Просто ние нямаме европейски начин на живот, нямаме европейско мислене. Така че да очакваме някакви промени при положение, че страната е оставена в свободно падане в този Европейски съюз, без реална подкрепа за институции, с хвърляне на едни пари, които унищожават икономиката и селското стопанство, така няма да стане.
Проф. Пиргова, говорите за реформи, но както се оказва, всяка нова политическа сила, която идва на власт, разбира тези реформи като кадрови промени. Тоест, да подмени сега съществуващите началници с фигури, които тя си избере и си постави и така до следващата.
Да, ако политиката не се разбере като политики, тоест, ти да накараш сегашните хора да работят по нов начин, да ги мотивираш да работят по нов начин. Защото примерно в държавната администрация има много способни и на местата си хора. Общините имат способни хора по местата си, ти трябва да ги мотивираш да заработят по друг начин.
Как? Как ще стане тази мотивация?
Тази мотивация изисква средства, тя изисква издигане положението и на държавния чиновник, и на общинския служител. А не просто да ги държиш така, че те да разчитат дори и на дребна корупция. Това е някакъв полуазиатски, полуфеодален начин на отношение към държавната администрация, към всякаква администрация. А всъщност това е държавното тяло, което държи нашия общ социален живот.
Какво ще ни донесат изборите 2 в 1 или по отделно?
Както и да са изборите, предполагам, че ще ни донесат много скандали. И в крайна сметка няма да променят особено ситуацията, защото голяма част от елита не иска промяна, голяма част от гражданите също не искат промяна. Например, при нас, в България като успешен се счита сивият сектор, който е около 40%. Кои от гражданите ще искат да не могат да взимат неща без фактури, да не могат да не плащат ДДС, да искат законност, да искат събиране на данъците. Да не говорим за това, че България трябва да има по-сериозна данъчна система, трябва да има пропорционална данъчна система, за да има обществени финанси, с които крепи държавната структура, администрацията, образованието, медицината. За всичко това няма разбиране от политиците. И в крайна сметка се получава така, че всеки ще оцелява, както може поне още известно време.
Съжалявам за песимистичните ми изводи, но хората трябва да знаят, че просто трябва да разчитат на себе си, да разчитат на семействата си, да разчитат на малките структури в селата и градовете, на приятелите си. И аз го казвам това напълно отговорно, като социологически поглед на много наши учени, които се занимават реално със социалната обстановка. Не може да се разчита на сегашните политици. Така че ще се правят нови политически проекти и тогава. А сегашните, на тях трябва да им бъде показан червен картон, но засега не се вижда точно кой ще го покаже. Надявам се, че бързо ще се съберат хора, които не искат да им загинат стопанствата, не искат фонд “Земеделие" да дерибайства по същия начин. Не искат да се избиваме по пътищата и т.н. Надявам се, че все пак около президента, около хора разочаровани до дъно като Васил Божков и др., които нямат друг изход, освен да правят политически проект, за да останат активни. На тях се надявам.