Камбаните на най-голямата православна катедрала млъква през 1453г. Мохамед II – ри я превръща в джамия. Едва през 1934 година турският визионер Кемал Ататюрк прекратява духовните обреди във византийския храм и слага основите на републиканската система. Всички религии, рано или късно, биват реформирани, за да са в крак с времето. За Кемал, Исляма е част от турските традиции. Материалист, той запретва ръкави, за да наложи върховенството на нова вяра – тази на нацията и нейните интереси. Кемал фактически противопоставя нацията на религията.
Погледът му към вероизповеданията е реалистичен и лишен от суеверие. Според Кемал „Моисей е борец за освобождението на евреите, които са пъшкали под камшика на египтяните. Христос е личност, която превръща злото и мизерията в религия на любовта.“ Според него Исляма не е резултат на национална еволюция на арабите, а следствие на появата на Мохамед.
Изключително прозорлив, турският президент преди всички вижда опасността от задаващият се консервативен арабски Ислям. Кемал е отявлен противник на Салафистките и Уахабитски движения, които дърпат развитието на обществото назад към мракобесието. Никой преди него не посочва така категорично Саудитска Арабия, с нейния религиозен фанатизъм, като заплаха за цивилизования свят. Почти един век преди Бен Ладен и Ислямска държава, Кемал Ататюрк свири тревога през задаващата се опасност.
Турция, благодарение на географското си разположение, е първата потенциална жертва на едно евентуално арабско нашествие. Според Кемал, арабите са бедуини, които бягат от пясъците на пустинята. Плодородната земя на Турция ги привлича като магнит. Чрез ислямската религия те са способни да залеят и претопят турската нация. Именно тази опасност мотивира стремежа на Кемал да създаде модерен турски Ислям и до го постави под контрола на държавата. За да отхвърли арабското влияние, той налага латиницата за официална азбука на мястото на арабо-персийската действаща дотогава.
Ердоган, който се представя за наследник на Кемал, също се бори срещу влиянието саудитите, но не срещу Исляма, а за водачеството на Турция по отношение на вярата. Турският президент убеден, че европейците не желаят да приемат страната му в съюза, прилага същото оръжие което са ползвали Салафистите спрямо Турция през Средните векове. След като превърна Света София отново в джамия и върна върховенството на Корана, Ердоган настъпва в Европа, чрез Исляма. Съчетанието между колебливата политика на Брюксел и неспиращата вълната мюсюлмански емигранти са фактори, които улесняват имперската външна политика на Ердоган. Стотици са са турските училища, фондации, салони за молитва и здружения.
В настъпателната ислямизация на европейския континент, турският президент не е сам. Иран и монархиите от близкия Изток са сериозни негови конкуренти. Войната в Палестина обедини мюсюлманите от различните течения и голяма част от студентите с промити мозъци. Съществуването на държавата Израел е поставено под въпрос. Еврейте в Англия и на континента са подложени на заплахи и насилие. Колкото и да повтаря Еманюел Макрон, че най-голямата заплаха е Русия, френското общество си дава сметка, че заплахата е вътрешна.
Мракобесието на средновековния Ислям залива крайните квартали и цели градове. Фанатиците взимат превес над умерените мусюлмани. В държавните училища цари пълен хаос. Учениците още от началните класове, отказват свинско месо. Напускат класните стаи, по време на уроци по география и история.
Момичетата се правят на болни, когато имат часове по плуване или гимнастика. Тези които се обличат по европейски, ядат бой от спазващите Шариата. По спортните терени все повече жени са със чорапогащници и каски, под които има фередже. Стълкновения с нож са всекидневно явление. Расте броят на учители излезли в отпуска по болест. Директори заплашени със смърт от фанатици, бързат да излезнат преждевременно в пенсия.
В болниците напрежението е не по-малко чуствително. Фанатизираните мюсюлмани нападат мъжкия персонал, когато жените им се нуждаят от медицинска помощ. Благодарение на Ердоган и на неговите съперници, в Европа се появява общество в пълно противоречие с реформите на Кемал Ататюрк. По негово преме, през 1938 година Мис Турция по бански костюм, печели титлата Мис Свят!
„Защо не ги знаем тези работи?“ - питат често мои приятели. Как да ги знаете, когато кореспондентката на БТВ предава само за случващото се по коридорите на европарламента, без никога да каже какво става наоколо. Че в Брюксел вече има турски кмет например. Или, че в Страсбург се строи с турски пари най-голямата джамия в Европа. Същата „кореспондентка“ получава награда в София за най-добра журналистка във Франция, без да се е показала по никаква френска телевизия.
Без да е написала нито ред във френско издание, без да е протегнала микрофона към някакъв френски колега. И защо се прахосват изобщо пари за ходене до Брюксел или Страсбург за взимане на интервюта от български евродепутати? Подобна информация не информира, а отвлича вниманието. Конкретно казано, от Франция и от България има хора, които само си отбиват номера!
Същото качество демонстрира и колежката ѝ от Ница, работеща за Нова ТВ. Тя никога не обърна внимание на промените настъпили в столицата на Лазурния бряг след атентата предизвикан от симпатизанта на Ислямска държава – Мохамед Булел. Атентат с камион прегазил 84 невинни жертви, част от които мюсюлмани, на най-красивия булевард - Разходката на Англичаните. Същата госпожа, информираща от време на време българското общество, не споменава нищо за напрежението в Ница, породено от Вечерния час за малолетни, наложен от кмета на града в 8 квартала, населени предимно с няколко поколения африкански емигранти.
Сблъсъка на цивилизациите в подредена и толерантна Европа е толкова видим, че никакво словоблудство не може да скрие. В тези дни на честване на християнски ценности, можем искрено да си пожелаем, да останем такива каквито сме!