Декларирайки подкрепата си за ракетен обстрел по руска територия, след като преди това призова за изпращането на западни сухопътни войски в Украйна, френският президент Емануел Макрон създава риск от ескалация на континента. Това свое притеснение споделя на страниците на френския всекидневник Le Figaro Пиер Льолуш, бивш френски министър и специалист по международна политика.
Две години и половина след избухването си, напът ли е войната в Украйна да въвлече Русия и Запада в една обща война? За да се разбере това, трябва да се има предвид, че освен Кубинската криза от 1962 г. войната в Украйна е първият случай от 1945 г. на военна конфронтация, включваща не по-малко от четири ядрени сили: Русия срещу САЩ, Обединеното кралство и Франция. Между двете има една буферна държава - Украйна, в сърцето на континент, покрит с ядрени оръжия...
В Куба, където целият свят навремето трепереше, кризата продължи само десетина дни и беше съсредоточена само върху военноморска блокада. В крайна сметка, както знаем, кризата беше разрешена чрез тайни преговори и споразумение, също тайно, в което руснаците се съгласиха да премахнат ядрените си ракети със среден обсег от Куба, в замяна на изтеглянето на американските ракети, разположени в Турция. В Украйна, въпреки насилието на боевете и тяхната продължителност, войната беше сдържана досега от добре познатия на всички риск от неконтролируема ескалация към тотална ядрена война. Именно това накара двата лагера да спазват две правила, които постепенно са се наложили. От една страна, да избягват пряка конфронтация между силите на двата лагера. От друга страна, да се ограничи географският конфликт в рамките на територията на Украйна, като се избягва преливане на територията на Русия или върху тази на НАТО.
Проблемът е, че когато лятото наближи, година след провала на украинската офанзива през юни 2023 г. и докато военната ситуация на място сериозно се влошава за украинците, европейските съюзници, между другото паникьосани от идеята за победа на Тръмп в Белия дом, която би поставила под въпрос самото бъдеще на НАТО, планират да се включат много по-силно в конфликта на страната на украинците, с риск да бъдат взривени двете ключалки, които досега бяха направили възможно ограничаването на този конфликт.
Първата ключалка, изрично посочена от Джо Байдън през февруари 2022 г., е известното "Без ботуши по земята". Съединените щати ще подкрепят Украйна, включително чрез изпращане на въоръжение, но ще се въздържат от разполагане дори на един войник на украинска територия. Това, по думите на американския президент, "е с цел да се избегне Трета световна война". Тази първа ключалка беше разбита на 26 февруари от президента Макрон, който обяви намерението си да изпрати френски и западни сили на фронта. Повтаряно многократно в продължение на три месеца, френското предложение започва да събира подкрепата на някои изложени на риск страни, по-специално Балтийските държави и Полша. От друга страна, САЩ остават абсолютно враждебни, както и Германия, Италия и други страни. Следователно дебатът се развива към изпращане, ако не на бойни сили, поне на "инструктори", които биха помогнали за обучението на украински войници на място, а не в бази, използвани в момента в Германия и Полша. Но е очевидно, че веднага щом войниците на НАТО стъпят в Украйна, те рискуват да се превърнат в мишена на руснаците, повличайки очевиден риск от ескалация: Какво бихме направили в този случай? И кой ще контролира ескалацията?
Втората ключалка, този път изразена негласно, която направи така, че възпирането да се поддържа в продължение на две години и половина, е, че войната остава ограничена до украинска територия и няма да прелее нито на руска територия, нито на тази на НАТО. Конкретно Западът успя да достави оръжие на стойност 200 милиарда долара в Украйна, без руснаците да се опитат да прекъснат този поток на полската граница например. Но в замяна използването му остана ограничено само до територията на Украйна, включително Крим. Това правило обаче не се прилага за самите украинци, чиито собствени далекобойни оръжия , особено дронове, опустошават корабите на руския флот в Черно море, както и нефтените рафинерии, разположени в Русия. Това второ негласно правило също е напът да бъде нарушено тези дни. След руската офанзива, стартирана на 10 май около Харков, президентът Зеленски и неговият генерален щаб изглежда успяха да убедят много европейци, та чак и генералния секретар на НАТО, че Украйна не може да продължи да се бие с "белезници на гърба". Руснаците атакуват безнаказано от тяхна територия с ракети с управляеми бомби, а на украинците е забранено да реагират на тези пускови обекти. Оттук и идеята, че трябва да взривим тази граница и както казва президентът Макрон, "трябва да позволим на украинците да неутрализират военните обекти, от които са били изстреляни ракетите, с които е атакувана Украйна". Следователно ние сме на прага на нова фаза, потенциално изключително опасна при ескалацията на конфликта, за която е от съществено значение да бъдат взети всички мерки. Преди да стане твърде късно, трябва да се надяваме, че уроците от 1914 г., както и тези от Кубинската криза, ще бъдат внимателно преосмислени от онези, които ни управляват.
Същността на въпроса е, че Украйна, въпреки цялата си смелост, не може просто, поради демографски и материални причини, да си върне сама всички територии, завзети от Русия. Това, че Зеленски се опитва да интернационализира конфликта и да играе основно с картата на ескалацията от негова гледна точка е напълно логично. Това ли е жизненоважният интерес на Франция обаче? Да се ангажираме с подобна изключително рискова логика, със сигурност е вариант, който трябва да обмислим, но на който също трябва да измерим всички последици и който заслужава истински дебат пред нашия народ, който е най-обезпокоен.
Изпращането на наши войници в Украйна не е подновяване на операция "Бархан", каквото и да казва Макрон. Удар по Русия с френски ракети непременно има основен политически и стратегически смисъл, който трябва да се вземе предвид и в този случай да бъдем готови да поемем всички последствия. От моя страна оставам привързан към дума, която никога не е била произнасяна досега: думата "преговори". Целта на тази война трябва да бъде: не да се избегне Украйна да загуби, а да се избегне да загуби твърде много.