Това е положението. От ниската активност печелят "Величие", "Възраждане" и ДПС. От рекламата в онлайн медиите печелят най-вече екстремистките партии, които успяват да ентусиазират хората с крайни, макар и неосъществими позиции.
Това коментира във "Фейсбук" Манол Пейков.
Това е положението.
Онлайн медиите (в които средства за кампании се инвестират на практика безотчетно) играят все по-голяма роля, а броят гласове, необходими за влизането на един депутат в парламента (вследствие на ниската избирателна активност) спада драстично.
От това печелят най-вече екстремистките партии (които успяват да ентусиазират хората с крайни, макар и неосъществими позиции) и тези с твърд (лесно управляем, феодализиран) електорат.
Достатъчно е да се вдигне броя на гласувалите с 30-40%, за да 1) изпадне "Величие" от Парламента, а 2) "Възраждане" и особено ДПС да се смъкнат до поносими граници.
Големият въпрос е: как едновременно да бъдеш политически конструктивен и да преследваш важни дългосрочни политически цели и в същото време да не спираш да вдъхновяваш избирателите си – или, ако не ги вдъхновяваш, поне непрестанно да ги убеждаваш в почтеността си и политическата си годност?
И понеже знам, че веднага ще ми скочите с унищожителни критики за безутешно лошата ни комуникация и прочее,
и прочее – в което, разбира се, има г о л я м а доза истина – аз пък искам да знаете, че когато ц я л а т а медийно-политическа машина е насочена срещу теб, а пък ти хем се състоиш от няколко крехки самостоятелни единици, които трябва да държиш внимателно сглобени, хем преследваш свръхзадачи, изпълними само в условията на временен съюз с противника и следователно изискващи деликатно поведение дори когато въпросния противник, докато уж ти се усмихва, жестоко те рита в глезените – та в подобни условия хич, ама х и ч не е лесно.
И не, това не е оплакване; констатация е. Простичката истина – за ваше сведение – е че п р е к р а с н о знаехме, че битката за конституционните промени и последващите смени в регулаторите ще ни донесе политически негативи и отлив на избиратели.
Но това е г о л я м а т а и дългосрочна задача, която си бяхме поставили – и от която н а и с т и н а зависи бъдещето на България.
Ще кажете: хубаво де, ама сега к а к в о бъдеще ни очаква с тая спихнала парламентарна група и цяла сюрия нови киликанзери в парламента?
И ще сте напълно прави да питате. Никой не притежава кристално кълбо, в което да вижда бъдещето – и затова всеки от нас се стреми да съчетава в действията си онова, което го възвисява (от една страна), с онова, което не го убива (от друга).
В последния парламент ние наблегнахме на п ъ р в о т о – и не е никак чудно, че се разминахме буквално на педя от смъртта.
Сега ни предстои нов сезон – с нови участници и нови стратегически битки.
Единственото за което ви моля е да вярвате в добрите ни намерения. В неотклонния ни стремеж към нормалност. Към държава с работещи институции и с върховенство на правото. И в автентичния ни, съзидателен, граждански патриотизъм.
Не, не сме наивници. Просто сме обикновени хора, изправени срещу огромни предизвикателства.
И срещу цялото войнство на мрака във всичките му платени или автентично проядени, подмолни или човекоядни, стремящи се към бавно загниване или към директно пропадане в ада превъплъщения.