Първо реагира Холивуд. След злополучния за Джо Байдън дебат с Доналд Тръмп в края на миналия месец, актьорът Джордж Клуни публикува в "Ню Йорк Таймс" материал, с който призова демократът да се оттегли от надпреварата. Самото издание се обяви за същото, реагирайки най-бързо сред либералните медии. Оттогава насам в средствата за масова информация периодично се появяваше информация, че настоящите институционално натоварени ръководители на Демократическата партия - лидерът на партията в Камарата на представителите Хаким Джефрис и спийкърът на демократическото мнозинство в Сената Чък Шумър - са подканили Байдън да "предаде щафетата". Заедно с тях, Нанси Пелоси, която продължава да е сред най-влиятелните авторитети на партията, също бе посочена като един от политиците, които подканя Байдън да намери достоен изход (когато конгресменът Адам Шиф заяви, че Байдън трябва да се оттегли, това всъщност бе именно гласът на Нанси Пелоси). Междувременно се появи - разбира се, контролирано спусната - информация, че и Барак Обама има своите "притеснения" спрямо шансовете за преизбиране на Джо Байдън (освен че споменатият материал в "Ню Йорк Таймс" на Джордж Клуни бе разтълкуван и като предупредителен изстрел от страна на Барак Обама, с когото актьорът е в близки отношения). В това време над 30 действащи конгресмени от Демократическата партия призоваха ръководителят на Белия дом да се откаже от надпреварата. В часовете непосредствено преди действащият президент да обяви своето решение, че оттегля номинацията си за преизбиране, секирата "хвърчеше" и в CNN - подбраните въпроси, коментари и гости на Джейк Тапър и Фарийд Закария говореха за това, че медията същото е произнесла своята присъда спрямо Джо Байдън. В ефира на въпросната мрежа сенатор Джо Манчин (човекът пария на независимите избиратели, доскоро демократ) бе поредният глас, призоваващ Байдън да преосмисли кандидатурата си за Белия дом. С други думи, цикълът бе затворен - филмовата индустрия, медиите и политическият естаблишмънт на Демократическата партия вече бе взела своето решение: Джо Байдън трябваше да се оттегли.
И това изглежда разумно и логично решение, за което има обилни и различни аргументи. След провелия се дебат между Байдън и Тръмп мобилизацията на демократите да подкрепят своя кандидат за президент започна да пада, а след опита за покушение срещу републиканеца тази на републиканците регистрира обратното движение, увеличавайки се. Всъщност от три седмици насам Демократическата партия водеше разговор не толкова с избирателите, колкото с различните си ешелони, касаещ кондицията на нейния кандидат. В края на този разговор се получи така, че кандидатурата на Байдън се крепеше най-вече на подкрепата, която той получаваше от прогресивното крило на партията, което е дълбоко парадоксално, предвид това, че преди четири години именно оттам идваха най-големите проблеми на демократа. Кризата в доверието към него се разви дотам, че безпрецедентните 60% от избирателите на Демократическата партия заявиха, че Байдън трябва да се оттегли от надпреварата. Това показваха най-новите социологически данни на ABC News/IPSOS от вчера, провели своето проучване между 19 и 20-ти този месец. Всъщност критично ниският процент на одобряемост на Байдън от 32%, отново според ABC News/IPSOS, обобщава лошата позиция, в която се намира действащият президент.
Ако решението на Джо Байдън да се оттегли от предизборната надпревара - действие, мотивирано от естаблишмънта на партията - да е логично предвид трудностите, с които той се сблъскваше, далеч не толкова разумна е евентуалната номинация на действащия вицепрезидент Камала Харис. Последната бе подкрепена вече от Байдън, но за да се превърне в кандидата на Демократическата партия за президент, тя предстои да бъде одобрена и от конвенцията на формацията, която ще се проведе през месец август. От формална гледна точка текущият вицепрезидент на САЩ се справя по-добре в пряк сблъсък с Доналд Тръмп: тя губи само с 3% от републиканеца, докато преднината на Тръмп пред Байдън бе 5%. Това показват данните на CBS News/YouGov, чието проучване бе проведено между 16 и 18-ти този месец. По принцип социологията регистрира и друго - Харис успява да мобилизира в по-голяма степен вота на малцинствата в страната, отколкото това прави Байдън. Но основният аргумент в полза на кандидатурата на вицепрезидента на САЩ е друг и той е двояк. Един път, покрай длъжността, която изпълнява, Харис има най-голяма разпознаваемост спрямо всички други кадрови опции на демократите. А предвид вече стеснения прозорец от време до изборите публичната разпознаваемост не е маловажен факто. Втори път, Харис регистрира най-голяма степен на подкрепа сред демократите като кандидат сред възможните алтернативни номинации на партията (в паралел с Джо Байдън, Пийт Бутиджидж, Гавин Нюсъм и всички други, тествани от демоскопските изследвания).
Със сигурност Харис вече е в предизборен режим и е насъбрала кампанийна инерция. Тя може да донесе и енергията, която липсваше в предизборните прояви на Джо Байдън. Харис - като вицепрезидент на Байдън - е и сравнително достоен изход от надпреварата за текущия ръководител на Белия дом, доколкото ще демонстрира продължение на неговата властова хронология. Със самия факт на смяната на Байдън ще отпадне и една от основните теми на републиканците в предизборната кампания, свързана с менталната кондиция на демократическия президент. Сега консерваторите ще трябва да се държат повече като политици и по-малко като психоаналитици. Ще бъде интересно да видим и кой ще бъде номиниран за вицепрезидент на Харис, макар това обикновено да не е определящо за електоралната динамика в страната.
Въпреки всичко това, евентуалната кандидатура на Камала Харис всъщност остава дълбоко проблематична пред перспективите на Демократическата партия да съхрани контрола си върху Белия дом. Нещо повече, тази рокадата на Байдън с Харис изглежда като стъпка напред и две назад от страна на въпросната формация.
На първо място, по нищо не изглежда, че Харис може да внесе положителна за демократите динамика в основния електорален топос на тазгодишните избори - този на т.нар. "ръждив пояс" (основно Охайо, Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин). Във всеки един от тези щати Доналд Тръмп имаше преднина пред Джо Байдън. Самият избор за вицепрезидент на републиканеца в лицето на сенатора от Охайо, Джеймс Дейвид Ванс, чиято биография кореспондира с ключов електорален сегмент от въпросните щати - губещите от аутсорсинга на работни места и културната релативизация бели работници - демонстрира важността на този "ръждив пояс" за предстоящите избори. На този тип избиратели Камала Харис и прогресивното крило на Демократическата партия, към което вицепрезидентът има отношение, трудно могат да предложат нещо, макар да имат общи допирни точки в икономическия протекционизъм и популизъм; напротив, в тях те по-скоро виждат част от причините за своите проблеми.
На второ място, Камала Харис е вече добре експлоатирана мишена за критиката на републиканците, които, от 2020-та година насам, говорят, че всъщност Байдън е аватар на радикалните политики на прогресивното крило на демократите, олицетворявано от неговия вицепрезидент. Ако Харис поеме щафетата, това ще е като сбъдната мечта за този тип говорене от страна на консерваторите. В този дух покрай провелата се тези дни републиканска конвенция в Милуоки, сенатор Марко Рубио заяви, че ако се стигне до смяната на Байдън с Харис, то това ще вещае още по-лесна победа за консерваторите, защото бившият прокурор на Калифорния е ляв радикал. (Отвъд партийното говорене, темата за Харис и нейното позициониране в идеологическия спектър на Демократическата партия е по-сложен: тя стои някъде по средата между центъра на партията и Бърни Сандърс/Александрия Окасио-Кортес, което със сигурност я слага вляво от центъра на партията. Тя е приемана за прогресивна както от републиканците, така и от колегите си демократи, но не и от самите прогресивни, които обвиняват Харис, че е умерен политик, свързан с елита и донорите на партията).
На трето място, пред Харис ще стои сложната задача да защити политиките на текущата администрация, при това, без да може да се дистанцира от Байдън, при положение, че мнозинството от американските граждани не одобряват посоката на това демократическо управление. Доколкото Харис не може да предложи достоверно решение на двете най-важни предизборни теми в страната - икономиката и нелегалната имиграция, тя ще се озове в ролята на новия шофьор на автобуса, чиито пътници обаче имат проблем изобщо с посоката на движение.
Не на последно място, това, че тя има по-добра разпознаваемост спрямо другите демократически опции, не означава обезателно, че тя бива асоциирана с положително възприятие. Всъщност нейният рейтинг на одобряемост е сходен с този на Байдън, бидейки с отрицателна нетна стойност от 18% (тоест 32% имат положителна нагласа за нея, а 50% - отрицателна, според данните на NBC News от началото на този месец). И ако тя успява да мобилизира в по-голяма степен афроамериканския вот спрямо Байдън, то Харис изостава в този на белите, отново в паралел с действащия президент. В рамките на кампанията тези цифри и стоящите зад тях тенденции могат да бъдат променени, но на този етап са показателни за лишения от блясък старт, който тя ще направи като кандидат за президент.
Основната задача на Камала Харис, ако бъде официализирана като кандидат за президент, ще бъде да покаже, че кризата на Джо Байдън всъщност е само негова криза, но не и на Демократическата партия, доколкото, успоредно на изборите за президент, ще се проведат и такива за една трета от Сената и за Камарата на представителите. В този смисъл, планът минимум пред Харис ще бъде, ако не успее да помогне, то поне да не пречи на кандидатите на партията по места за Конгреса на страната. Планът максимум също е възможен и ще бъде разгледан, но едва тогава, когато се появяват емпирични данни, които да ни покажат, че той не е просто хипотетичен.