Геополитически блокове, конкуриращи се идеологии, технологична надпревара. Върнахме ли се в 60-те години?, пита Хал Брандс, колумнист на Bloomberg Opinion и уважаван професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс".
От Украйна през Газа до Южнокитайско море, светът е осеян с кризи. Международното сътрудничество е парализирано от дипломатическо съперничество; техно-оптимизмът отстъпи място на всеобхватна техно-тревожност. Единствената суперсила куца към избори със съдбоносни последици, докато съперниците ѝ трескаво се въоръжават за настоящи и може би бъдещи войни. Всяко от тези предизвикателства на свой ред е симптоматично за настъпваща по-дълбока историческа промяна. "Настоящата международна среда е в смут, тъй като нейните основни елементи се променят едновременно."
Хенри Кисинджър пише, че през 1968 г. вихрушка от промяна - деколонизация, вътрешни протести, променящ се баланс на силите - разтърсва договореностите, възникнали след Втората световна война. Но оценката на Кисинджър също е добра отправна точка за разбиране на объркания днес свят. За едно поколение след Студената война светът беше структуриран от набор от истини: триумфът на демокрацията над автокрацията, добродетелите на глобализацията и иновациите, перспективите за мир между великите сили и стабилизиращата роля на американската мощ. Тези истини бяха в основата на свят, който беше изключително благоприятен за САЩ и техните съюзници. Те също са били исторически благоприятни за глобалните финанси и търговия.
Причината днешният свят да изглежда толкова хаотичен е, че тези стари истини се разпадат, докато контурите на нова ера се оформят. Нововъзникващият ред е този, в който геополитическите блокове се завръщат, а стратегическите съперници водят жестоки идеологически и технологични битки. Международната икономика е бойно поле, тъй като взаимозависимостта и несигурността вървят ръка за ръка. Глобалното управление и решаването на проблеми все повече изглеждат като артефакти от една по-щастлива епоха. Международното насилие се засилва, тъй като рискът от голяма война - дори глобална война - нараства. Силата на САЩ все още остава голяма, но поведението на Америка става все по-хаотично, тъй като нейната политика става по-малко стабилна. Цялата тази суматоха все още може да създаде достойно бъдеще. Но първо, политиците и бизнесмените трябва да разберат настъпилата епоха на фрагментация.
Златният век на глобализацията
Светът след Студената война имаше своите несигурности, своите несправедливости, своите безобразия. Но светът, който се появи след падането на Берлинската стена, все още се усещаше като време на уникален прогрес и обещание. Демокрацията побеждаваше автокрацията. Броят на демокрациите се увеличи от около 40 в началото на 70-те години на миналия век до 120 до 2000 г.
Глобализацията беше в бунт: световната търговия се увеличи приблизително четири пъти между 1989 г. и 2019 г., докато потоците от преки чуждестранни инвестиции нараснаха осем пъти между 1992 г. и 2000 г. Икономическата отвореност повиши жизнения стандарт по света. Смяташе се, че това също ще намали международното напрежение, създавайки глобален просперитет, който само най-злите негодници биха нарушили. Глобализацията беше улеснена на свой ред от дигиталната революция, която улесни търговията и повиши производителността. Информационните технологии изглежда също благоприятстваха свободата: социалните медии подхраниха протести, които свалиха репресивните правителства в Египет и Украйна в началото на 2010 г.
Прогресът имаше и своята тъмна страна, разбира се. Катастрофалният тероризъм, от който САЩ пострадаха на 11 септември, показа как слабите играчи могат да се възползват от лекотата на международното пътуване, комуникациите и финансите, за да започнат атаки с глобален мащаб. Като цяло обаче един свят, за който се предполагаше, че се умиротворява чрез икономическа интеграция, изглеждаше все по-благоприятен за мира на великите сили. И тъй като заплахата от голяма война намаляваше, водещите сили щяха да насочат енергията си към инициативи и институции - от противодействието на насилствения екстремизъм до изграждането на Световната търговска организация - предназначени да укротят транснационалните заплахи и да укрепят глобалните правила на движение. Целият този напредък беше подкрепен от САЩ. Американските съюзи донесоха мир и стабилност в Източна Европа и Западния Пасифик. Вашингтон подкрепяше демокрацията и глобализацията; той послужи като катализатор за колективни действия срещу разпространението на ядрени оръжия и други проблеми. Американските технологични фирми насърчиха иновации, които задвижиха дигиталната ера.
Редът след Студената война, както се казва в стратегически документ на Пентагона, беше "в крайна сметка подкрепен от САЩ". САЩ бяха също страна на чудесата за фирми и инвеститори, които яхнаха вълната на глобализацията. Мултинационалните компании можеха да пожънат нова ефективност в една отворена, интегрирана световна икономика. Те можеха да търгуват и да инвестират в атмосфера на сигурност, осигурена от Чичо Сам.
Глобализацията спомогна за поддържането на ниска инфлация, отчасти защото развитите страни получиха достъп до евтина работна ръка. Не на последно място, дилемите при правенето на бизнес с репресивни режими или дори с потенциални съперници изглеждаха незначителни предвид очакването, че самата търговия ще накара проблемните участници да станат отговорни заинтересовани страни. В този смисъл епохата след Студената война беше златна ера. Но сега ключовите ѝ елементи са сринати.
Война на идеи
Ретроспективно погледнато, прогресът след Студената война беше по-крехък, отколкото изглеждаше: много нови демокрации бяха слабо консолидирани, което ги направи уязвими за автократични обрати. Други характеристики на епохата са мечове с две остриета. Глобализацията донесе просперитет, но също така и неравенство и културна несигурност - последици, които засилиха нео-популисткия момент, който все още не е приключил. Информационните технологии дадоха на дисидентите нови инструменти за критика на репресивните управници, но също така дадоха на тези управници по-добри начини да проследяват и потискат своите критици.
По същество редът след Студената война, който се крепеше на господството на САЩ и Запада, се натъкна на проблеми, след като това господство започна да отслабва. Русия се съживи, а Китай се разрасна експлозивно в процъфтяващата световна икономика. Вашингтон и много съюзници пренебрегнаха военните си бюджети, защото се чувстваха твърде удобно в защитния пашкул на американската хегемония.
БВП на САЩ и Китай
С течение на времето страните, които не харесваха системата, основана на либерални ценности и лидерството на САЩ, станаха по-агресивни в предизвикателствата си: Русия нахлу в съседите си Грузия и Украйна, Китай поиска и постепенно завладя голяма част от Южнокитайско море; Иран предизвика хаос в Близкия изток. Тази атака се случи точно когато ангажиментът на Америка към тази система се оказа застрашен. Неуспешните усилия за трансформиране на Ирак и Афганистан в пика на влиянието на Америка след Студената война доведоха до деморализация и съкращения. Глобалната финансова криза от 2008-09 г. разбърка политиката на Америка и изтощи нейната стратегическа енергия.
Президентството на Доналд Тръмп, когато Вашингтон обяви конкуренция на Китай, но изглеждаше във война с много от своите съюзници, олицетворява колко несигурна е станала траекторията на Америка. До 2022 г., когато Владимир Путин се опита да унищожи независима Украйна, след като сключи забележителен съюз "без ограничения" с Китай на Си Дзинпин, ерата след Студената война несъмнено приключи. Няколко характеристики определят епохата, която започна.
Китай расте в технологиите
Първо, блоковете се завърнаха. Не толкова отдавнашните геополитически разделителни линии започнаха да се размиват. Сега съперничещи си коалиции се бият по цял свят. В Украйна група евразийски автокрации - Северна Корея, Иран и Китай - подпомага усилията на Русия да разбие нормите за ненападение. Те са изправени срещу група напреднали демокрации - от Северна Америка, Европа и Индо-Тихоокеанския регион - които подкрепят Киев в запазването на по-голяма система, която им служи добре. Тези съюзи не са всеобхватни - много страни от Глобалния юг се стремят да играят и на двете страни - но те несъмнено се затягат с нарастването на международното напрежение. Русия, отчуждена от Запада, утроява връзките си с други ревизионисти: доказателство за това е наскоро договореният съюз на Путин с Пхенян. САЩ, от своя страна, укрепват, разширяват и консолидират своите съюзи, за да сдържат евразийските автокрации. В резултат на това конфронтацията надхвърля регионалните граници.
От 2022 г. САЩ принудиха съюзниците си в Европа и Азия да спрат доставките на усъвършенствано оборудване за производство на полупроводници в Китай, илюстрация на това как геополитическите различия променят икономическите и технологични връзки. Второ, битката на идеите отново се разгаря. Русия и Китай не получиха меморандума за неустоимия триумф на демокрацията. Те променят международните норми и организации, за да направят автокрациите по-сигурни. Те вярват, че техните нелиберални системи могат да произведат по-голяма дисциплина, усилия и сила от декадентските демокрации. За да докажат това, те принуждават и дестабилизират държави, които стоят на пътя им. Русия използва дезинформация, кибератаки и саботаж срещу демокрациите от двете страни на Атлантика.
Пекин използва набор от оръжия - приятелски настроени медии, подкупи, кибератаки, икономически санкции - за да задуши критиките и да посее раздори в Тайван и други либерални общества. Технологичните иновации подхранват политическите войни: Москва и Пекин вече могат да използват дезинформация, активирана от AI, срещу своите демократични врагове. Трето, бушува борба за технологично надмощие. Преди едно поколение технологичното лидерство на Америка беше просто доминиращо. Нещата вече не са толкова еднозначни.
Китай постигна огромен напредък в кибероръжията и хиперзвуковите ракети. Инвестира сериозно в изкуствения интелект, квантовите изчисления и други технологии от т. н. Четвъртата индустриална революция. През цялата история геополитическите състезания са били технологични. Ако Китай доминира в ключови нововъзникващи технологии, той може да доминира и в тази ера. Това означава, че индустриалната политика ще остане, тъй като геополитическите съперници инвестират и поставят защитни бариери около стратегически сектори от полупроводници до чиста енергия. Това също така означава, че икономическата война ще стане нещо обичайно, тъй като и двете страни използват субсидии, контрол върху износа, ограничаване на инвестициите, мита и други инструменти за ускоряване на своите иновации и задържане на съперниците.
Четвърто, ожесточената конкуренция убива възможността за решаване на глобални проблеми. Транснационалните предизвикателства стават все по-тежки, но геополитическото напрежение възпрепятства сътрудничеството между САЩ и Китай по въпроси от Ковид до изменението на климата. Великите сили дори не могат да си сътрудничат, за да поддържат жизненоважни търговски пътища отворени. Някога САЩ и Китай работеха заедно, за да разбият сомалийските пирати. Но Пекин сега прекратява сделките с бунтовниците хути, които стрелят по Червено море и Аденския залив, докато Иран ги въоръжава, а Русия ги напада. През следващите години очаквайте привидно фундаментални норми, като свободата на корабоплаването в моретата, да станат по-оспорвани. И очаквайте сътрудничеството за справяне с транснационалните проблеми, независимо дали става въпрос за изменението на климата или управлението на напредналите технологии, да се случи предимно в рамките на групи от страни с еднакво мислене (групата на G-7).
Пето, на фона на студени войни, технологични войни и търговски войни, сянката на истинската война стана неизбежна. Украйна е опустошена от най-големия конфликт в Европа от 1945 г. насам. Близкият изток е разтърсен от множество взаимосвързани сблъсъци. Общият брой на войните между държавите е по-висок от когато и да било от десетилетия. Не очаквайте тази тенденция да се обърне скоро. Както и да свърши войната в Украйна, Русия ще излезе от нея с опитна армия, мобилизирана икономика и епична злоба към Запада. Иран се приближава все по-близо до ядрен капацитет, който ще осигури подкрепата му за жестока нестабилност в Близкия изток. Китай трупа запаси от храни и енергия - кораби, самолети и боеприпаси за масово производство - и засилва натиска си за надмощие в Тихия океан. Горещи точки от островите Сенкаку до Втората Томасова плитчина може да послужат като повод за китайско-американски сблъсък.
Териториалните претенции в Южнокитайско море се припокриват
Стабилността на международната система отдавна е тясно свързана със стабилността на ключовите региони на Евразия: Европа, Близкия изток и Източна Азия. Войната или заплахата от война прониква и в трите области едновременно. Това прави последната характеристика на нашата ера по-отрезвяваща: Америка все още е мощна, но по-малко надеждна.
Предимствата на САЩ, икономически и военни, остават значителни, а американските ангажименти остават незаменими за изграждането на един достоен свят. За съжаление, във време, когато много западни страни са изправени пред политическа парализа, нестабилност или някаква комбинация от двете, вътрешните драми на Америка могат да бъдат изключително разрушителни. Да, краткосрочната опасност е, че втори мандат на Тръмп може да отслаби съюзите на САЩ и да стимулира държави на първа линия като Полша или Южна Корея да създадат свои собствени ядрени оръжия. Или алтернативата - втори мандат на Байдън, в който Америка е водена от видимо западащ главнокомандващ. Но проблемите са по-дълбоки.
Зад Тръмп се крие едно по-голямо движение "Първо Америка", което веднага ще остави света на произвола. Зад Байдън се крие потенциално мощна форма на прогресивен неоизолационизъм. Следователно политическите основи на американския интернационализъм са нестабилни. Нарастващата поляризация и вътрешното напрежение може да накарат САЩ да се разсеят, дори да бъдат погълнати от вътрешните си демони - точно както нарастващата глобална нестабилност увеличава цената на това разсейване.
Трета световна война?
Епохите на сътресения могат да доведат до щастлив край. Студената война роди либералния международен ред, който в крайна сметка осигури повече свобода, мир и просперитет, отколкото човечеството някога е имало. Днес реализмът не трябва да бъде синоним на униние, защото САЩ и техните демократични съюзници все още имат дългосрочни предимства пред своите врагове, включително техните свободни държавни институции. Но за политическите лидери и бизнес лидерите, навигирането в тази епоха на фрагментация ще изисква да имат предвид някои основни принципи. Първо, няма връщане към "нормалното". Днешните кризи в Украйна, Близкия изток и други горещи точки не са необичайни. Те са симптоми на дълбоки, продължаващи промени, които променят основните ритми на световните събития.
Конкретни кризи могат да идват и да си отиват; определено напрежение може да се повиши или спадне. Но лидерите във властта и бизнеса трябва да се подготвят за ера на постоянна жизненост, конкуренция и конфликти. Нивата на риск, както стратегически, така и икономически, ще бъдат повишени за години напред.
Второ, не можете да имате всичко. След Студената война САЩ и техните съюзници можеха да се насладят на свят, който беше феноменално подходящ за техните интереси и ценности на много ниска цена. Мултинационалните компании биха могли да се възползват от ефективността, предлагана от глобализацията, без да се тревожат твърде много за превратностите на глобалната политика. Нито един от двата подхода не е устойчив днес. Както могат да потвърдят лидерите, които присъстваха на срещата на върха на НАТО този месец, цената на националната сигурност и опазването на демократичните ценности нараства, докато автократичните сили предприемат своите ходове. Междувременно западни компании, които трябваше да избират дали да останат в Русия, след като тя нахлу в Украйна - или да се чудят как да защитят своите активи, операции и репутация, ако Китай нахлуе в Тайван - откриват, че дилемите при работа в оранжерийна среда могат да бъдат сериозни.
Трето, приемайте сериозно най-лошите сценарии. Отговорните американски длъжностни лица трябва да обмислят не само възможността за сблъсък между САЩ и Русия или конфликт между САЩ и Китай - колкото и катастрофален да е, но и глобална война, в която конфликти избухват на няколко места едновременно. Международните корпорации също трябва да се борят със сценарии, които не толкова отдавна биха изглеждали странни. Ами ако сигурността на жизненоважни морски пътища пострада, защото хусите са създали прецедент, който други следват? Как техните операции биха могли да бъдат засегнати от китайско-американска война, която би довела до по-брутално, бързо и широкообхватно разделение, отколкото някой може да си представи днес? Но борбата с тях е начинът, по който човек изгражда устойчивостта си, военна или интелектуална, необходима, за да процъфтява в един бурен свят.
Четвърто, тъй като геополитиката и геоикономиката стават неразделни, Западът трябва да инвестира в нови знания. В правителството националната сигурност вече не е толкова силно доминирана от дипломати и специалисти на отбраната. Разбирането на инвестиционните модели, финансовите и технологичните затруднения и вземането на решения от частния сектор стана критично важно за спечелването на днешната конкуренция. Частният сектор, от своя страна, навлиза в момент, в който геополитическата неграмотност просто няма значение, като се има предвид, че малко фирми са напълно изолирани от прекъсванията или възможностите, които националните съперничества могат да причинят. Намерете положителната страна на нещастието.
Да, светът става все по-отвратителен. Но ерата на разривите създава шансове за САЩ да изградят по-дълбоки връзки със сходно мислещи нации в Европа и Индо-Тихоокеанския океан, за да катализират исторически прилив на иновации в критичните технологии и да демонстрират, че либералните общества все още могат да надминат нелибералните. Това също така създава шансове за компаниите да създават по-устойчиви вериги за доставки, да се възползват от предимствата на новата индустриална политика и да създадат по-силни партньорства с правителството на САЩ, което отчаяно се нуждае от креативността и иновациите на частния сектор, за да се справи с новите икономически, разузнавателни и военни предизвикателства.
Ние сме в началната фаза на една ера с брутални конфликти. Задачата е да се възползваме максимално.