Коментар на The Conversation
Мой приятел, обикновено силно оптимистичен проукраински анализатор, се върна от Украйна миналата седмица и каза аз: “Това е като германската армия през януари 1945 г.” Украинците са отблъснати на всички фронтове – включително в Курска област на Русия, в която те бяха навлезли с много надежда и шум през август. По-важното е, че им свършват войници.
През по-голямата част от 2024 г. Украйна губеше позиции. Тази седмица град Селидово в западната област Донецк е обкръжен и, подобно на Угледар по-рано този месец, вероятно ще падне през следващата седмица – единствената променлива е колко украинци ще бъдат изгубени в процеса. През зимата се очертава ужасната перспектива за голяма битка за задържането на стратегически значимия индустриален град Покровск.
В крайна сметка това не е война за територия, а за изтощение. Единственият ресурс, който има значение, са войниците – и тук изчислението за Украйна не е положително.
Украйна твърди, че е “ликвидирала” близо 700 000 руски войници – с повече от 120 000 убити и над 500 000 ранени. Нейният президент Володимир Зеленски призна през февруари тази година за 31 000 убити украинци, без да дава информация за ранените.
Проблемът е, че тези украински цифри явно се смятат за достоверни на западните служители, докато реалността вероятно е много различна. Американски източници казват, че във войната са убити и ранени 1 милион души и от двете страни. Най-важното е, че това включва нарастващ брой украински цивилни.
Ниският морал и дезертьорството, както и избягването на военна служба, са значителни проблеми за Украйна. Тези фактори изострят и без това сериозните проблеми с набирането на персонал, което затруднява снабдяването на фронтовите линии със свежи войници.
В Украйна се води ужасен дебат. Въпросът се върти около това дали да се мобилизира и рискува живота на възрастовата група 18-25 години. Поради икономическия натиск в началото на 2000-те, Украйна претърпя голям спад в раждаемостта, оставяйки сравнително малко хора на възраст между 15 и 25 години. Мобилизирането и сериозното изтощение на тази група може да е нещо, което Украйна просто не може да си позволи, като се има предвид вече сериозната демографска криза, пред която е изправена страната.
И дори тази мобилизация да продължи, докато необходимата политика, законодателство, бюрокрация и обучение изтекат, войната може да е приключила.
Историята не познава пример, в който изтощително съперничество с Русия да се е оказало успешно. Нека бъдем ясни, без да ръсим със захар: това означава, че има реална възможност за поражение.
Максималистичните военни цели на Зеленски за възстановяване на границите на Украйна отпреди 2014 г., заедно с други малко вероятни условия – които не бяха оспорвани от объркания, но самовъзвеличаващ се запад – няма да бъдат постигнати и западните лидери са отчасти виновни. Необмислените войни в Афганистан и Близкия изток оставиха западните въоръжени сили кухи, зле въоръжени и напълно неподготвени за сериозен и продължителен конфликт, като запасите от боеприпаси вероятно ще стигнат в най-добрия случай за седмици.
Европейските обещания за милиони артилерийски снаряди не се сбъднаха – само 650 000 са доставени на Киев тази година, докато севернокорейците са доставили поне два пъти повече на Русия.
Само САЩ разполагат със значителни запаси от оръжие под формата на хиляди бронирани превозни средства, танкове и артилерийски оръдия в резерв – и е малко вероятно да промени политиката си на капково подаване на оръжия към Украйна сега. Дори да бъде взето такова решение, времето за доставка ще бъде години, а не месеци.
На поверителен брифинг, на който присъствах наскоро, проведен от служители на западната отбрана, атмосферата беше лоша. Ситуацията е “опасна” и “толкова лоша, колкото никога не е била” за Украйна. Западните сили не могат да си позволят друга стратегическа катастрофа като Афганистан, която, по думите на Ърнест Хемингуей (уместно цитиран от стратега Лорънс Фридман), се случи „постепенно, после внезапно“.
Няма да има решителен пробив на руската армия, когато превземат този или онзи град (да речем Покровск). Те нямат способността да го направят. Така че няма да има колапс – няма го моментът „Киев като Кабул".
Има обаче граници на загубите, които Украйна може да понесе. Не знаем къде е тази граница, но ще разберем, когато се случи. Най-важното е, че няма да има победа за Украйна. Няма и никога не е имало западна стратегия освен обезкръвяване на Русия възможно най-дълго.
По-фундаментално, сега трябва да бъдат зададени и да се потърси отговор на два древни етични въпроса, определящи дали една война е справедлива: дали има разумна перспектива за успех и дали потенциалната печалба е пропорционална на цената.
Проблемът, както често досега, е, че западът не е определил какво смята за успех. Междувременно цената става твърде ясна.
Ясното дефиниране на неговите цели и граници би представлявало началото на стратегия – и западът не е добър в това. Сега лидерите на НАТО трябва бързо да преминат отвъд безсмислената реторика или всичко, което намирисва на „колкото е нужно“. Видяхме докъде доведе това в Ирак, Афганистан и Либия.
Нуждаем се от реалистичен отговор как сега изглежда нещо като “победа” или поне приемливо споразумение – както и до каква степен е постижимо и дали западът наистина ще го преследва. И след това западните лидери да действат по съответния начин.
Отправна точка може да бъде приемането, че Крим, Донецк и Луганск са загубени – нещо, което все повече украинци започват да казват открито. Тогава трябва да започнем да планираме сериозно за следвоенна Украйна, която ще се нуждае от подкрепата на Запада повече от всякога.
Русия не може да вземе цялата или дори по-голямата част от територията на Украйна. Дори и да можеше, не би могла да я задържи. Напълно ясно е, че ще има компромисно споразумение.
И така, време е за НАТО – и в частност САЩ – да формулира жизнеспособен край на това кошмарно изпитание и да разработи прагматична стратегия за справяне с Русия през следващото десетилетие. По-важното е, че западът трябва да планира как да подкрепи героична, разбита, но все още независима, Украйна.
Превод: ФАКТИ