Станислав Ангелов гостува в предаването "Код Спорт" по TV+. Директорът на детско-юношеската школа на стадион "Раковски" коментира състоянието на любимия си Левски, развитието на подрастващите във футбола и шансовете България да участва на Евро 2020.
- Стани, здравей! Добре дошъл в „Код Спорт“! Отминаха ли емоциите от мача Левски – Лудогорец? Заслужено ли беше продължаването напред на „сините“ в турнира за Купата на България?
- Според мен абсолютно закономерно продължиха. Емоции изобщо не би трябвало да има в момента, все пак има много по-високи цели и би трябвало да ги преследваме. Това трябва да е просто една стъпка от моя гледна точка.
- Ти си преживявал подобно нещо – през 2013 г. вкара победен гол в дербито на „Герена“ срещу разградския тим, но тогава се стигна до кошмарно реми в последния кръг срещу Славия. Как сега ще подейства успехът на „синия“ тим?
- За съжаление аз не можах да взема участие в последния мач със Славия, но еуфорията, която беше тогава, наистина се отрази негативно. Всички смятахме, че едва ли не сме спечелили шампионската титла. В крайна сметка се оказа, че не е така. Би трябвало това много сериозно да свети като лампа при всички, които ръководят в момента и обичат нашия любим клуб.
- Най-актуалната тема до края на сезона най-вероятно ще е Купата на България, предвид голямата разлика на Лудогорец от преследвачите в Първа лига. Каква е реалната ти прогнозата и за финала, и за трофея?
- Всяка една прогноза, която давам е реална.
- Но футболът е нереален понякога.
- Затова е интересен. На всички ни е ясно, че е трудно да се борим за шампионската титла, но с такава игра – мъжка, раздаваща се, с такава еуфория и обединение, каквото цари сред феновете в момента, смятам че имаме големи шансове за купата.
- Идеално поведение за турнирен мач.
- Много добре даже, много съм доволен. Беше радост този мач да се гледа, за разлика от някои не много приятни друг път.
- Във вторник ще разберем полуфиналните двойки, но едно е сигурно – четирите отбора с най-много фенове в България останаха в турнира. Добре ли е това?
- По-хубаво от това няма за хората, които обичат футбола в България! Ще са доста интересни и здрави мачове. Надяваме се да се получи сериозно спортсменско отношение не само на терена, а и извън него, защото знаем какви крайни емоции се получават. Доста често има изблици, напрежения, но това е футболът. Но наистина смятам, че по-хубаво от това няма за момента.
- В Левски все по-често говорят за прокоба, която не дава да се спечели първи трофей от 2009 г. Ти вярваш ли в зли сили, които пречат?
- Прокоба е силно казано. Много са причините, може да ги изреждаме дълго време. Като цяло напрежението, което цари в последно време, оказва сериозно влияние. И естествено подценихме на няколко пъти ситуацията поне по лично мое мнение. Прокобата с много работа, усмивка и позитивна енергия винаги се преодолява.
- Левски все още не е спечелил мач през 2020 г. в редовното време. Доколко управленската криза се отразява на терена?
- Отразява се страшно много, няма как да не се отрази. Всички момчета вече разбират и осъзнават какво се случва на национално ниво спрямо нашия клуб. Всичко е доста неясно, няма никаква сфера в световен мащаб, която да има неяснота и неконкретност, и тя да върви добре. Неяснотата винаги поражда някакъв вид напрежение и голяма доза страх от неизвестното. В крайна сметка трябва колкото се може по-бързо да се изясни статута, за да може това, което ние всички искаме – футболният продукт наистина да излезе на преден план в доста позитивен аспект.
- Като бивш футболист, капитан и директор на „сините“ каква е прогнозата ти, виждането за развитието на събитията в Левски?
- Аз наистина нямам много голяма представа в момента. Надявам се да се стабилизира играта, за да може да успеем да спечелим така желания от всички нас трофей. Хубавото е, че феновете са обединени, има мобилизация сред тях. Видяхме го и на мача със Славия, и на двубоя с Лудогорец. Аз съм очарован и много щастлив от това, което виждам на трибуните. Смятам, че ще е много трудно до края на годината да се изяснят обстоятелствата и фактологията около нашия клуб. Всичко е от днес за утре, трудно може да се вземат каквито и да било сериозни решения. Пък и забелязвам, че прекалено много обремененост има в момента и в управлението. Има факти, които утежняват много ситуацията на Левски и то от години насам. В крайна сметка те са и голяма пречка за бързото разрешаване на казусите към днешна дата.
- Възможно ли е, реално ли е феновете да бъдат във времето спонсори на Левски, както е в момента?
- Феновете хубаво могат да бъдат спонсори, но кой и как ще управлява клуба? След като феновете са спонсори, те ще искат до голяма степен да имат участие и в управлението, поне в избора на това кой да ръководи клуба. Ние, българите сме много отдадени в някои каузи. На моменти сме много позитивно настроени, в други сме много крайни в решенията си в негативна посока. Евентуални недобри резултати биха довели до много сериозни диаметрални различия вътре между спонсорите, които бихме могли да бъдем като фенове и това нещо в никакъв случай няма да се отрази добре на клуба и на управлението. Трябва да има много точна, ясна и конкретна политика за всеки един детайл относно финансиране, управление – спортно-техническо, административно, икономическо. Всичко това трябва да е много, много добре изяснено и то не само вътре в клуба, но и в цялата общественост, за да може да няма неясноти, спекулация с различни харчения или икономически разходи, да имаме чистота. Но това е много дълъг процес. Наистина Левски в момента е доста обременен от тази гледна точка. Ако някой може да го извади, окей, това са феновете, но в крайна сметка дори и тази голяма маса трябва някой да я поведе, тя да има лидери. Обществото винаги създава лидери, а те са тези, които трябва да „извадят картофите от огъня“.
- Отново от позицията ти на бивш директор, който е запознат по принцип как стават нещата в кухнята на Левски, ако Васил Божков не си продаде акциите, ще може ли без негова воля да се вземат пари от рекламодатели и спонсори в „синия“ отбор?
- Зависи кой ще харчи парите в Левски. Предполагам, че в момента имаме изпълнителен директор, който може да се разпорежда и ако нямаме блокирани сметки и финансово имаме възможност да оперираме, винаги има как. Левски е доста притегателен за много спонсори и фирми. Най-вероятно би могъл да се намери такъв вариант.
- ЦСКА, твоят първи отбор, мина по пътя през изпадане в несъстоятелност на едно търговско дружество и формиране на ново. Това опция ли е за Левски?
- То зависи и от волята на собствениците в някакъв момент. Доколкото знам към днешна дата обявиха в несъстоятелност една от фирмите, които са спонсори на Левски или по-точно започна се процедура по несъстоятелност. Чисто юридически в тези посоки е много важно как ще се степенуват тези процеси. Надявам се да не се стигне до този момент с Левски. Но само с феновете спасението ще е много трудно според мен.
- В последните три години ти имаше проблеми със стари ръководства на Левски за школата на стадион „Раковски“. Решиха ли се вече споровете?
- Споровете ги реши съдът на две инстанции. И на двете определиха, че има неправомерно действие от страна на бившите ръководители в клуба и собственици. Оттам нататък чакаме да видим как ще се развият нещата, но в крайна сметка аз съм израснал на този стадион. И тогава, и сега аз правя едно и също – правя левскари. До преди 20 дни пак няколко дечица отидоха на „Герена“ от нашата школа, лятото отидоха 5-6. Постоянно работим и нашите деца, които тук се развиват, първата им опция винаги е била „Герена“, както преди, така и сега. Така че самата функция, която ние изпълняваме тук е същата, единствената разлика от преди е, че не я финансира Левски. Иначе е едно и също – нашите деца ходят на мачове, ние създаваме тяхната идентичност като момчета, които обичат Левски. На драго сърце дори лятото един треньор отиде на „Герена“, сега го последва и друг от моите момчета. Функционалността на тази школа винаги е била една и съща. Просто в момента има едно лице, което организира финансирането на целия този процес, подобрява базата и работи за развитие на децата.
- Не е тайна, че обичаш да тренираш на футбол децата. По какъв начин ги караш да обичат топката повече от мобилния телефон?
- Като им взема телефона. (Смее се) Пристрастяването към футбола е нещо естествено, другото е научна теория с мобилните устройства. Доста добре се справят хората, които работят с нашите мозъци. Но любовта, която има едно дете към футбола, никой не може да му я отнеме. Колкото повече му я палиш и поддържаш огъня с тази божествена сила, която имат тези деца, толкова по-добре се получава и по-дългосрочно е тяхното желание и внимание към спорта. Това е нашата работа общо взето.
- Когато ти си бил на техните години, нямаше много мачове по телевизията, сега сякаш са безкрай. Това плюс ли е или е минус заради пренасищане?
- От една страна е пренасищане, от друга страна е информация. Можеш да видиш, да се интересуваш. Много е лесно да видят днешните деца как например тренират футболистите на Ливърпул – отбор, който на всички ни харесва как играе. Тренирането на тези хора не зависи нито от заплащането им, нито от финансовите им параметри. Това е изцяло тяхното вътрешно желание, мотивация и любов към спорта. Всеки един млад човек, който иска да се развива в този спорт, трябва да набляга на отделните детайли – да тренира допълнително, да работи, да изгражда себе си по начина, по който иска след време да изглежда. В днешно време имаме информация на кого точно искаме да приличаме и съвсем спокойно можем да видим какъв е неговият режим на работа, поведение и да го следваме безпрекословно, защото 80-90% от футболистите в 98% от времето си в естествения си живот те са истински роби на този спорт. Футболът стана голяма наука. Това, че се храниш, трябва да подлежи на интереса ти към футбола. Как спиш и поддържаш някакъв статус в обществото или в живота, всичко трябва да подлежи на желанието ти за развитие.
- Колко деца тренират в школата на Левски-Раковски?
- Около 220-230 деца има в момента. Лятото се вдигат, зимата леко намаляват. Общо взето променливо е отношението на децата. Родителите имат доста голяма роля в тяхното присъствие на стадиона – дали е студено, дали е топло, дали вали дъжд. Неща, които по мое време изобщо не се отчитаха като някакъв казус и проблем. Но лека-полека децата взимат превес в желанието си да спортуват. Доста често и родителите не могат да ги спрат, когато мотивацията в тях е на предела.
- Проблемът болни амбиции на родителите срещате ли го?
- Този проблем е неизбежен, той е навсякъде по света. Просто на Запад федерациите са направили така, че възможността един родител да се меша в работата или да коментира обстоятелства относно работата на компетентните хора, е сведена до минимум. Тук за съжаление властта за момента е в родителите. Затова и се получава такова текучество между играчи в различни възрастови групи. Има дечица на по 12-13 години, които са сменили по 7-8 клуба! Каква идентичност могат да имат? А и как можеш методически да изградиш един такъв играч? Дали е бил резерва, дали титуляр? На детско-юношеските ми години по две-три години съм бил тотална резерва. Само съм тренирал и съм се борил да си извоювам място в някакъв момент, за да играя. Сега болните амбиции до голяма степен точно това правят.
- Наскоро Емил Велев, последният треньор, спечелил със „синия“ тим титлата, откри детска школа – Левски-Спартак. Как го прие ти лично този факт? Въобще честна ли е конкуренцията между школите?
- Не е само той. Велев е наш приятел. Радвам се, че човек, който разбира от футбол, прави нещо футболно. Има страшно много школи в София, само в региона като се завъртим е пълно с школи. Точно затова говорим за Футболния съюз, че този етап и начин на работа трябва да се регулира по някакъв начин. Затова е хубаво колкото се може по-рано да има хора, които ръководят този Футболен съюз с цялата отговорност и стратегия за следващите поне 10 години как бихме вървели, в каква посока. Трябва далновидно да погледнем в бъдещето, да преценим къде бихме могли да сбъркаме, да направим план за стратегия – „А“, „В“, „С“. При среща на каквито и да е трудности и препятствия, да сме готови с адекватни реакции. Изобщо да имаме някаква по-дългосрочна концепция за всичко това. В това трябва да влиза най-вече възможността за изграждане на децата, защото ние изпускаме този елемент доста сериозно.
- Можем ли да приемем за абсолютна истина, че липсват високо квалифицирани треньори точно за нивото на детско-юношеските школи у нас и това се оказва във времето много сериозен проблем?
- Треньорът е просто част от школата. За мен всяка една школа трябва да е много добре стратегически организирана с много добър дългосрочен план на действие и треньорите да се движат в някаква рамка, като методиката включва различни компоненти психически, физически. Вече от тактическо и футболно естество говорим за квалификацията на треньора, неговите възможности и възприятия за футбола като игра. Но в никакъв случай не бива да се отделя това, че децата преди всичко трябва да израснат едни възпитани, млади и сериозни хора с амбиции и желание за развитие. Това е най-важният компонент. Според мен той зависи изцяло от школата, в която работят тези деца. Вече чисто футболно смятам, че има достатъчно треньори, които са ангажирани и работят доста добре. Но не може едната ти възраст да работи едно, а другата възраст – друго, защото е с друг треньор. А третата възраст работи нещо съвсем различно. Всички се възпитават по съвсем различен и коренно неадекватен начин. Общо взето получаваш в една и съща структура съвсем различна продукция. Не смятам, че това е окей. Трябва да гледаме много по-прецизирано и рамкирано на целия този процес. Но квалифицирани хора определено не липсват, липсва финансиране. Не може един футболист, който до вчера е играл за 4-5 или 10 хиляди лева, днес да взима 800 или 1000. Някак си прекалено много се различава, а и работата на треньора е поне пет пъти по-отговорна, отколкото като футболист. Като футболист отиваш, тренираш, играеш, психически се балансираш, концентрираш, имаш хора до теб, които отговарят за твоето състояние. Докато тук ние сме хората, които отговаряме за развитието на децата и ние носим тази отговорност. Тя е много голяма и в никакъв случай не трябва да бъде нископлатена, пренебрегната и с лека ръка да се подмятат треньори.
- Тази тема за унифициране на подготовката в цялата страна може би се отвори в неподходящ момент. За нея говореше Красимир Балъков да се наложи и точно тогава стана сривът във Футболния съюз с проблемите, с нов Конгрес. Много разправии, много негативизъм…
- При всички положения това не се отрази добре на българския футбол. От друга страна, винаги когато има криза, това е вид пречистване на обстоятелствата и ситуацията. Има възможност да се тръгне в може би пак същата посока, но по различен начин. Защото определено посоката на е лоша дори на хората, които досега ръководеха Футболния съюз. Обаче това унифициране на абсолютно всички школи да работят по един и същи начин за мен е леко притеснително. Тогава се губи идентичността на клуба. Не може Левски да работи, както работи ЦСКА. Аз не смятам, че е окей. Трябва да има някакво рамкиране и тук вече говорим за чисто процедурно самата школа как би могла да си модернизира и да си модифицира всичките методически казуси.
- Димитър Бербатов, Асен Букарев, Владимир Манчев и ти бяхте едни от най-големите таланти на България. Кой ви откри и кой ви разви?
- Димитър Пенев ни откри всички нас, а и не само нас. Ще изпуснем половината, дори ако доста дълго ги изреждаме. Това е човек със страхотно око и нюх. Макар че доста често се изказва шеговито, това много често е и заради неговата самоирония относно някои казуси и въпроси. Това говори, че е доста широко скроен и интелигентен човек. Изключително много го уважавам. Винаги, когато и където го видя, тичам да го поздравя и да му благодаря за това, че в крайна сметка е видял нещо в нас. Предполагам, че не сме го разочаровали. Поне се старахме и се опитвахме да покажем, каквото можем.
- Виждаш ли нови лица за националния отбор?
- Има много момчета, въпросът е вече, че те трябва да покажат много по-добри игри в клубните си отбори. Трябва да са водещи фигури, дори и млади и амбициозни, каквито и да са. Щели сме да подмладяваме националния отбор… Как така ще го подмладяваме? Националният отбор ни представя пред целия свят. Ние трябва да извадим възможно най-доброто, което имаме – млади, стари, каквито ще да са! Въобще не трябва да подлежи на някакви възрастови граници. Това е най-доброто, което имаме в момента, спрямо естествено и треньора, който ръководи процеса. Той през собствената визия може да прецени кой под негово ръководство би се представил в определени позиции. Да му се гласува пълно доверие, а не да се говори, оттук и оттам и да притискаме хората за различна работа, а да им се дава възможността да развиват потенциала и себе си. Чисто психически ние като народ или футболно не можем да покажем най-доброто от себе си, защото нямаме вярата в собствените си възможности. Това за мен е най-големят проблем на българския футбол в последно време.
- Само с вяра можем ли да вземем мача с Унгария?
- Естествено. Всички тези момчета са страхотни футболисти. Тази вяра не могат сами да си я имат. Да, при някои има повече самочувствие, при други е по-малко. Но трябва ние като футболна гилдия и нация с всичките коментари интервюта да не ги натискаме, да не ги напрягаме, а да говорим това, което е реално и истина. Просто да им дадем възможността да покажат най-доброто от себе си. А не предварително да започнем с това трябвало, онова трябвало… Оставете хората да играят! Като не стане, ще им стиснем ръцете, опитали са се. Предполагам, че те повече от вас и мен искат да спечелят нещо и да се класират, и ще направят всичко възможно. Въпросът е да не им вкараме това предварително напрежение още отсега. Едва ли не, ако не се случи, ще ги застреляме всичките.
- Националите искат повече публика, но опитът с Левски, когато във възлови мачове „сините“ фенове напълваха стадиона, едва ли не оказваше обратно влияние.
- Аз играх пред пълен стадион, когато вкарах гола на Лудогорец. По-хубаво от това да играеш пред пълен стадион за мен никога не е имало. Играл съм пред много пълни стадиони. Нали за това мечтаем като деца. Не би трябвало изобщо това да създава напрежение в самия футболист. А вече напрежението идва от евентуалния неуспех и последиците, които биха могли да се случат в дадена среща. Затова казвам, че трябва да изключим негативните резултати и събития, които биха последвали от едно евентуално некласиране. Какво значение има дали ще се класираме или не? Нека да играят момчетата по най-добрия начин, така както всички знаем, че могат. Ние сме плътно зад тях и трябва да им вярваме, че могат. Наистина с цялото си сърце да им пожелаем успех! Ние сме българи и трябва само да се радваме за това.