Цветан Соколов е новият капитан на националния отбор по волейбол. На 30 години той е един от най-опитните в тима. Новата звезда на руския "Динамо" (Москва) даде интервю пред сайта на федерацията.
Г-н Соколов, вече сте капитан на националния отбор. Какво променя този факт за вас?
Всичко. Това е голяма отговорност и се радвам, че я поемам. Трябва да се влагам много повече. Досега давам 100 процента от възможностите си. Вече трябва да давам 110 и да бъда пример за новите и младите в тима. Всеки е минал през този етап. И аз съм бил млад. Гледал съм как се държи капитанът на терена. Той трябва да е пример. Гордея се с капитанската лента и се радвам, че ще нося тази отговорност. Сега трябва да се давам повече от максимума. Капитанската лента означава много за мен. Всеки млад си е мечтал да бъде национал. Сега имам възможността да измина пътя от новобранец и да стигна до капитан на България.
В националния тим са събрани много млади. Когато вие бяхте като тях, кой беше капитан и какво изискваше от вас?
Когато ме извикаха в националния тим, капитан беше Пламен Константинов. Той изискваше от всички да се влагат страшно много в тренировките. Във всеки елемент. Да бъдем професионалисти. За него това беше пътят на израстване. На мен ми е дал страшно много. Показал ми е как да се държа на игрището и извън него. Да си капитан е голяма отговорност.
Когато взехте лентата, какво казахте?
Че ще се постарая да направя така, че да се гордеят с мен. Старая се винаги да съм позитивен на игрището. Казах, че могат да разчитат на мен.
Започнахте работа с тандема Силвано Пранди - Николай Желязков. Какво е настроението?
Много е позитивно. Всички момчета се влагат много. Има глад за работа, за игра. Може би пандемията е плюс понеже три месеца бяхме изолирани. Не играехме, не тренирахме. Сега сме се събрали и младите искат да покажат, че могат да играят качествен волейбол. Много е готино. Виждам старанието, доказването, тренировките. Голям плюс за националния отбор. Когато се забавляваш, така израстваш.
Идеята на ръководството е Желязков да наследи Пранди. Ще се получи ли тази приемственост?
Вече четвърта седмица съм с него. Досега не бях работил с него. Желязков има много качествено виждане за волейбола. Гледах с него видео и той ми показа неща, на които не бях обръщал внимание. Накара ме да направя една малка крачка напред, което се оказва голям плюс за мен. Малките детайли те правят по-добър. Направи ми голямо впечатление. Бих казал, че на 30 години имам опит, играл съм в много отбори. Забелязал съм, че треньорите като цяло не обръщат внимание на малките детайли. Предпочитат да наредят отбора, защото е съставен от звезди. Малките детайли обаче изграждат по-добре професионалиста. Желязков е голям специалист и с времето ще показва все повече от възможностите си.
За съжаление в отбора има случай на коронавирус. Георги Сеганов се разболя. Притеснявате ли се от тази болест? Какво си говорите за нея?
След като се случи, се събрахме и помолихме всички да обърнем внимание на дистанцирането, да бъдем по-отговорни. Волейболът е колективен спорт. Най-малко 20 души сме в залата един до друг. Ако не се пазим нас, да пазим другите. В световен мащаб пандемията е голяма. Едни казват колко е страшно, други са на обратното мнение. Не е важно колко е сериозна пандемията. Трябва да ѝ обръщаме внимание. Говорим си да сме по-отговорни един към друг и към семействата ни. Георги веднага беше изолиран, бяха ни направени тестове. Един ден не тренирахме. Всички тестове бяха отрицателни и започнахме да тренираме. Ако има още 1-2 случая, ще се върнем назад. Нека да правим това, което обичаме - волейбола.
Като капитан сигурно сте се чули с Георги. Как е той?
В момента е добре. Най-много ме интересуваше как е физически. Каза ми, че единствено няма обоняние. Няма температура. Това е добра новина.
Първите мачове на отбора ще са евроквалификацията с Израел през ноември, където ще се изправим срещу домакините и Австрия. Смятате ли, че ще имаме проблеми с тези съперници?
Преди няколко години бих отговорил по друг начин. Сега ще кажа, че няма непобедими отбори. Всички смятат, че сме фаворити. За мен докато последният съдийски сигнал не те завари като победител, означава, че може да паднеш. Моята нагласа е, че отиваме да победим, да играем качествен волейбол. Аз първи ще кажа, че отиваме да спечелим квалификацията. Всеки иска да побеждава и да израства. Този турнир е постижим, а редом с него и класирането на европейско първенство.
Имате богата колекция от медали с клубовете си на най-високо ниво. Но и само един бронзов медал от европейско с националния отбор. Можем ли да подобрим представянето си от Турция през 2009 година?
Дай Боже да счупим този карък. Изиграхме доста полуфинали и натрупахме загубени малки финали. Много силно си го пожелавам. Наистина време е да направим нещо голямо. България го заслужава. Хората винаги са с нас в залата, подкрепят ни и се надявам, че ще се случи.
Имате нов отбор - "Динамо" (Москва). Какви са целите ви там? Кога ще се присъедините към тима?
Все още не зная, защото Русия още е затворена. Очаква се да се присъединя в средата на август. В "Динамо" (Москва) целите са високи. Когато за първи път се чух с представителите на клуба, си казахме точно две думи. Имаме обща цел - да бием. "Динамо" е такъв тим. Отдавна не са печелили трофеи. Надявам се да променим тенденцията. От 2007 година тимът не е бил шампион. Дано се случи новия сезон. С някои момчета си говорим.
Бяхте в "Зенит". Няма да имате проблем с адаптацията. Как ще сравните руското първенство с италианското, където сте спечелил много?
По-тежко е заради пътуванията. Играеш един домакински мач, а след това пътуваш пет часа със самолет за гостуване. После прибиране. И това не е Шампионска лига, където отиваш в друга държава. В Русия има голяма часова разлика между градовете. Волейболът е много различен от италианския. На Апенините се залага на тактика и техника. Всичко знаят за теб. В Русия е много по-силов волейбола. Вариантът да паднеш от последния е по-малък, но има много качествени състезатели по два метра, които скачат по 1,5 метра. Ако си технически добре, е по-лесно в Русия. Но не си ли свикнал с пътуванията, е убийство.
Казахте, че с Желязков сте гледал видео материал. Вече сте на 30 години. Мислил ли сте какво ще правите след края на кариерата и може ли да станете треньор?
Не бих казал, че ще стана. Доста съм търпелив, но има моменти, когато избухвам. Мисля, че ще се занимавам с различно нещо от волейбол. Да сме живи и здрави, времето ще покаже. Не мога да кажа твърдо, че няма да съм във волейбола. Предпочитам да се концентрирам върху кариерата си. Искам да израствам и знам, че мога много да науча в спорта. А когато завърша, каквото сабя покаже.