ЦСКА загуби очаквано визитата си на Йънг Бойс късно снощи. Който твърдо е вярвал в обратното е прекалено голям оптимист за моментните възможности на ''армейския'' тим и не е хвърлял око на швейцарския футбол през последните години.
Швейцарците се нуждаеха на всяка цена от тази победа, тъй като ясно осъзнават, че след Рома те са най-сериозният отбор в групата и възможността да излязат от нея е повече от реална.
Всъщност, в българския отбор трябва да са щастливи, че се срещнаха с Йънг Бойс сега, а не например миналата година, защото тогава шансовете им за успех щяха да са още по-малки. ''Младите момчета'' са силен отбор, с добър треньор и далновидна клубна политика на всички нива. Имат три поредни шампионски титли на своята страна и пробив в групите на Шампионска лига наскоро, като след прекъсването заради пандемията от коронавирус ''жълто-черните'' допуснаха повече неприятни изненади в представянето си. За пример можем да дадем, че датският Митдиланд, който преди това се справи с Лудогорец, отстрани по пътя си към групите на Шампионска и Йънг Бойс след убедително 3:0. Това през миналата година доста трудно щеше да се случи.
Персонално за снощната загуба на ЦСКА с 0:3 можем да маркираме няколко неща.
Централните защитници на ЦСКА са далеч от стабилното представяне. Докато Валентин Антов се представя на приливи и отливи и за играта му е важно с кой си партнира на терена, то Юрген Матей затвърди негативните впечатления за себе си. Престоят му в ЦСКА до момента е белязан от индивидуални грешки (някои от тях скандални), в почти всеки мач, в който участва, а това коства на ЦСКА и загуба на точки. На този етап трансферът му може да се разглежда като провал, но той не е на сметката нито на Стамен Белчев, нито на Даниел Моралес, а на тази на главния мениджър Стойчо Стоилов. Ако той го е привлякъл, разбира се, защото начинът, по който функционират ''червените'' не е много ясен за спортната общественост.
Освен това, в ЦСКА липсва и още един класически дефанзивен полузащитник като Амос Юга. Колкото и добре да се справя Жеферсон там в последно време, несериозно е да разполагаш само с него като опция. А когато се контузи... Резултатът е налице.
Може би единственото, за което може да бъде винен Даниел Моралес, по отношение на снощната загуба, е това, че ЦСКА през целия мач имаше твърде непредпазлив подход, който не почива на кой знае какви футболни аргументи, за което трябва да се вземе предвид това, че този отбор на ''червените'', в голяма си част, е нов.
След края на мача в социалните мрежи веднага ''заваляха'' изказвания, че ''треньорът не става'', ''не може без треньор'', ''трябва сериозен треньор''. Фундаментална грешка е да се съди за качествата на един треньор от един мач, независимо какъв е изходът му. Ако съвременните компании уволняваха за един слаб работен ден, не знам къде щеше да му излезе краят. Още повече, че след равенството 0:0 с Рома Даниел Моралес беше превъзнасян. Което, както споменахме, също е грешка.
Загубата от Йънг Бойс снощи олицетворява няколкогодишната недалновидна политика на настоящото ''армейско'' ръководство. Нов отбор, класирал се с голяма доза късмет индивидуални проблясъци в групите на Лига Европа, а също и благодарение на ДНК-то си на евробоец. Но нов отбор, без яснота за треньорския пост и никаква стратегия за бъдещето. Или има такава, но от ЦСКА упорито я пазят в тайна от фенове и медии.
Ръководителите в този клуб не само, че не могат да направят добър избор за поста старши треньор, или защо пък не и мениджър в английски стил, но и не защитават изборите си публично. Следва уволнение след уволнение и текучество на футболисти. Но тази тема е твърде дълга, болна за ''червените'' фенове и характерна за футбола ни като цяло. С много малки изключения.
Актуалният въпрос сега е ще получи ли шанс Даниел Моралес. А защо да не получи, след като вече доста по-спорни имена като Крушчич и Белчев се поупражняваха?
Даниел Моралес изпълнява някои от препоръчителните критерии за треньор на ЦСКА. В България е от вече 18 години, познава много добре българския футбол и е бивш играч на клуба. На всичкото отгоре вече няколко години работи в ЦСКА - като треньор на юношески формации и на два пъти като помощник на Стамен Белчев в първия тим на 31-кратните шампиони на България. Бразилецът, който като като футболист се състезаваше като дефанзивен халф, през миналия футболен сезон спечели титлата с момчетата до 19 години на ЦСКА. А това, макар и не на ниво мъжки футбол, си е успех.
Моралес е и изключително трудолюбив. А от малко по-стари негови интервюта може да се стигне до извода, че е честен и скромен човек. Разбира се, последното няма да му върши работа на тренировъчния терен. Дори напротив, именно скромността, която може да прелива в мекушавост спрямо малката ''армия'', която ръководи, би могла да му попречи да се реализира като успешен в треньорската професия. Независимо дали ще води ЦСКА или някой друг отбор.
Другият въпрос е каква е алтернативата му и има ли смисъл от нея сега. Любослав Пенев... този филм вече сме го гледали цели три пъти и краят не беше щастлив. Забравилите могат да си припомнят предпоследния епизод от последния филм - полуфиналът за Купата на България с Ботев (Пловдив) през 2019 г.
Беноа Кое? Първо ФАКТИ писа за този вариант, а на другия ден и други медии ''получиха'' тази информация. Но така или иначе той вече е малко вероятна опция. А дори и да се случи, Беноа Кое ще е поредното ново начало за ЦСКА, трето в рамките само на няколко месеца. И със сигурност ще му е необходим сериозен кредит на доверие, обвързан с време. Точно в това е разковничето на евентуалния бъдещ успех - доверие и подкрепа за треньора. Най-лесно е властимащите на ''Българска армия'' да погледнат как го правят в Йънг Бойс, ако не вярват на журналистически и фенски съвети.
Който и да е треньор на който и да е отбор, дори и да не е точният човек, има нужда от време, за да предаде и наложи идеите си. Какво ще направят от ЦСКА този път предстои да видим. Но ако продължат да въртят едни и същи имена, или да водят крайно неподходящи такива, които след това бързо да освобождават, в един момент на феновете ще им писне и управлението на Гриша Ганчев няма да се запомни с почти нищо добро.