Бившият собственик на футболния Хебър (Пазарджик) Борислав Даскалов едва оцелял от коронавируса. Издържалият клуба в продължение на 7 години вече е у дома си след един месец тежка битка с К-19.
Бившият общински съветник в Пазарджик и някогашен крупен бизнесмен разказа за премеждията чрез публикации във "Фейсбук". Даскалов е бил лекуван в университетска болница "Лозенец" в София, където дни наред е бил с кислородна маска, а впоследствие и интубиран, приведен в медикаментозна кома заради тежката двойна пневмония, която засегнала 90% от белия му дроб.
"Скъпи мои приятели, след 21 дни жестока битка на живот и смърт в Правителствена болница с този убиец на мало и голямо - Ковид-19, искам от цялото си сърце и душа, със сълзи на очи да ви разкажа моето огромно благодаря! Благодаря ви за молитвите за мен, благодаря ви за ежедневната ви подкрепа, благодаря ви за всичко, за всичко, което ме амбицира и ме направи силен, че ви имам и сте до мен. Бог да благослови вашите домове, семейства, деца, близки, роднини и приятели! Бог да бди винаги над вас за вашето човеколюбие и състрадателност! Обичам ви и винаги ваш - Боби Даскалов!", написа 54-годишният бивш футболен бос.
"Приятели, след като се върнах от оня свят, искам да ви посъветвам да не подценявате COVID-19 и за миг. Казвам ви го като многократен шампион по карате, който никога през живота си не е докосвал цигара. Аз до последно имах почти перфектни кръвни показатели. По същия начин като много хора подцених тази болест. Направих го за 4-5 дни в началото, а следващите 28, които изкарах в Правителствена болница бяха такива, които не ги пожелавам и на най-големия ми враг. Бях за 10 дни буквално между живота и смъртта. Това беше време, в което лекарите дори не можеха да кажат дали ще оживея. Вече съм убеден, че това е създадено умишлено да убива хора, биологично оръжие. Изживях кошмар. Преди плувах 10 метра под вода, а сега не мога да направя 10 стъпки без да се задъхам", разказа бившият общински съветник в Пазарджик.
"В болницата нито веднъж, нито за миг не съм помислил да кажа на близките ми да се подготвят за погребение. Нито веднъж не си зададох въпроса как искам да ме погребат - чрез кремация или нормално погребение, защото именно надеждата ми и жаждата ми за живот са били над всичко и над всеки", добави Даскалов.