Георги Иванов-Гонзо, който наскоро стана технически директор на националните отбори на България, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по “Ринг“. Легендарният нападател винаги е говорил без недомлъвки и не се е страхувал да каже тежката си дума. И този път не изневери на стила си, като засегна всички наболели теми от битката за шефското кресло в БФС, през кризата в любимия му Левски и раздялата с родния Локомотив (Пловдив).
- Не е ли донякъде и рисковано това твое назначение? Футболът ни живее в конгресни времена, избор след избор. Няма ли опасност при нова власт да се окаже за теб „кратък полетът на орела“?
- Аз нямам такива проблеми. Изобщо нямам. В момента работя за доброто на българския футбол. Винаги съм приемал, че работя за федерацията. По същия начин, когато съм бил в Локомотив (Пловдив), в Левски, в Черно море, аз работех за Локомотив, за Левски и за Черно море. Не съм работник на собствениците на клубовете. Винаги е било така и няма как да стане някой да ми е работодател. Това, което говорихме с Боби Михайлов, неговата идея за развитие на футбола - в момента има хора от УЕФА, които правят програми за развитие. Те ще направят програмата и ще дадат пълна свобода да работим и да променим нещата такива, каквито трябва да бъдат. Но е похвално това, което в момента футболният съюз прави. Не съм тук да агитирам за Боби или за Бербатов. И двамата достатъчно много ги уважавам. В крайна сметка моята работа е съвсем друга, а не е да се боря за президент. Но ако се случи така, че Боби Михайлов загуби, аз ще съм първият, който ще си тръгне оттук и ще си подаде оставката.
- Кандидатът за нов президент на БФС Димитър Бербатов е една от причините да имаш по-малко за твоята класа мачове за националния отбор. Мислиш ли, че сега той може да се окаже човекът, заради когото да имаш по-малко дни като технически директор и да не можеш да се развиеш?
- Не, не. Аз не искам да влизам в тази полемика. В крайна сметка, който е по-добрият и който предложи по-добра програма, той да стане президент на футболния съюз. Но Бербатов беше много добър и голям футболист. Напълно нормално тогава той беше лицето на националния отбор. Никога не съм бил да се правят сравнения или да казвам, че съм играл по-малко, защото той е бил там, но пък истината е такава. Тогава беше играч на много високо ниво, играеше в много добри клубове. Напълно нормално беше на него да се разчита повече. Аз излязох много късно навън, а на него това му помогна, че той излезе на 20 години и там го моделираха. Докато всички ние – хора, които сме играли повече в България, прекалено многото добри приятели, с които постоянно си по вечери и партита… Така се случва във футбола, че който има повече лишения, постига по-големи резултати. Но по никакъв начин нямам нищо против Бербатов, Стилиян, Мартин. Те са ми приятели. Смятам, че позицията, на която съм аз, по никакъв начин не е в това, което те искат да направят.
- Раздели се с горчивина с Локомотив (Пловдив), не по най-добрия начин. Мълчиш от месеци по темата, но все пак разкрий нещо – защо се стигна до тази раздяла с родния ти клуб?
- Ще бъда честен, нямам какво да крия. Христо Крушарски е един много добър човек, който много пъти лишава и себе си, и семейството си, за да издържа футболния клуб Локомотив. Но като всички по-богати хора и собственици на клубове, той има много съветници. Примерно от лятото нещата между нас се промениха. Той почна да си мисли, че може да си прави селекция, че разбира повече от всички нас. Нищо не казвам – това е човекът, който дава пари и сигурно е правилно той да определя политиката. Но пък аз не мога да работя по този начин. Никога с него не сме имали конфликти, но пък в крайна сметка на базата на тези съветници, действията му и решенията, които взима, са много хаотични. Затова аз не смятам, че мога да работя по този начин. Но понеже неведоми са пътищата Божии и ние пак ще се видим, аз към него имам уникални отношения, но не искам да работим заедно.