Йон Бакеро пред БЛИЦ: В сърцето на Стоичков гореше огън

Йон Бакеро разкри страшно любопитни истории пред БЛИЦ. Играчът на Славия говори пред медията ни от лагера на тима в Банско, като сподели как Христо Стоичков е бил първият човек, който го е потърсил след трансфера при "белите", за да му даде съвети как да успее в България.

Бакеро разказа какво е да отраснеш заобиколен от звездите на Барселона и защо Камата никога повече няма да излъже баща му, коментира значимостта на Лионел Меси за "каталунците" и сравни живота си в България с този в останалите страни, където е бил.

- Йон, забелязах, че вече знаеш и български. Изненадан съм! Кажи нещо.
- Разбирам български, но трудно.

- Как си?
- Добре, много добре. Радвам се, че ще можем да си поговорим.

- Мина известно време, откакто си в Славия. Как усещаш обстановката?
- Всичко е много по-добре, знам вече как работят всички. Познавам съотборниците си, познавам треньора. Така че мисля, че сега ще бъде по-лесно... Имам предвид този сезон, спрямо миналия. Аз съм щастлив тук.

- Вече направи ли добри приятелства?
- Абсолютно. В невероятни отношения съм с всички в отбора. Те бяха много гостоприемни още от момента, в който дойдох. Посрещнаха ме с отворени обятия. Радвам се, че мога да прекарвам време с тях, както на терена, така и извън него.

- Аз знам, че когато човек пристига в нова държава, той го прави с очаквания. Какви бяха твоите и какво завари?
- Не знаех много за България, ако трябва да съм честен. Един от добрите ми приятели е българин, така че той ми разказа много неща. Аз го разпитах. Знаеш ли, аз съм пътешественик. Бил съм в целия свят, наслаждавам се на новите страни. София много ми хареса. Миналата година пак бях в Банско, ходих в Пловдив. Опознавам България и хората тук.

- Кое те изненада в България?
- Красиво е. Градовете са страхотни, обожавам храната. Направо не очаквах, че ще има толкова много вкусни неща.

- Как би сравнил България с останалите места, на които си бил?
- Различно е. Животът ми в САЩ и Канада беше много различен. Може би бих сравнил живота в България с този в Полша. Може обаче вие, българите, да си изкарвате страхотно. Обичам София, обичам да ходя по кафета и ресторанти.

- Кое е любимото ти място?
- У дома. Аз съм от град, който е на 30 минути от Барселона. Винаги гледам да се прибирам - там наистина се чувствам прекрасно. Няма съмнение, че това си е моето място.

- Имаш ли време да гледаш мачовете от Ла Лига?
- Аз съм голям фен на Барселона. Гледам всеки мач. Тук става късно, когато дават двубоите, но аз оставам буден. Приятелката ми не е много щастлива от това, че гледам мачове късно вечер, но аз обичам да гледам футбол. Мисля, че миналият сезон за Барса беше тежък. Надявам се сега да спечелим трофеи.

- Какво мислиш за начина, по който Барселона играе без Лео Меси?
- Трудно е, това е видимо. Ние много разчитахме на неговия талант. Много проблеми се прикриваха, само защото Меси е там. След като напусна, се видяха истинските проблеми на отбора. Като гледам Атлетико и Реал Мадрид, мисля си, че предстои труден сезон за Барселона. Надявам се Шави да изиграе важна роля. Имаше го първоначалният импулс, когато той пое поста. В края на сезона, емоцията изчезна и стана трудно. Хората сигурно гледат Висшата лига и мислят, че е много трудно, но това важи и за Ла Лига. Треньорите са невероятни, тактически съвършени. За Барса мога още да добавя, че трябва да реши проблемите си в защита.

- Мислиш ли, че един ден ще може да играеш в Испания на най-високо ниво?
- Това е идеята ми. Сега, разбира се, не мисля за това. Повече от благодарен съм на България, че ми даде възможността да играя за първи път в елита на европейско първенство. Като играч искам да продължа да се развивам. Ще излъжа, ако кажа, че не искам да се върна в Испания и да играя там, но в момента съм концентриран върху Славия.

- Ами, да си поговорим тогава за миналия сезон на отбора.
- След като постигнахме основната цел - да сме в топ 6, после се видя, че местата за Европа са далеч от нас. Такава е системата на първенството. Това изигра своята роля. Ние се борихме до края, можеше да запишем и повече победи. За Купата беше тъжно, че не стигнахме до финала. Щеше да е голямо постижение.

- Трудно ли се играе с името Бакеро на гърба?
- Когато бях дете, беше по-трудно. Всички говореха за това дали ще съм добър колкото татко. Казваха: "Той играе заради баща си". В един момент обаче аз заминах за САЩ, когато бях на 17. Аз сам прокарах пътя си и станах професионалист, защото не исках хората да ме гледат и да казват, че съм станал професионален футболист заради татко. Всичко постигнато си е заради мен. Иначе е чест да нося името Бакеро. В България бях приет много добре. Хората знаят за взаимоотношенията на татко с Христо Стоичков. И все пак, нека кажа, че аз съм Йон Бакеро и имам своя път.

- За какво говориш с баща си?
- Той е моя голяма опора. Чуваме се всеки ден. Много съм благодарен, че до себе си имам човек като него. Не говоря само за футбола, въпреки че той знае колко отдаден трябва да си и колко тежко е да си далеч от семейството и приятелите си. Знам, че баща ми винаги ще ми е насреща.

- Той какво ти разказва за Стоичков?
- Аз прекарвах много време с Христо, когато бях по-малък. Добре го познавам. Той и татко винаги бяха в една стая в хотелите. Много ми е разказвал за него. Като бях дете, Христо винаги беше наоколо. Когато дойдох в София, той ми се обади още на първия ден и поиска да ме види. Даде ми съвети как да успея в България.

- И какво те посъветва?
- България е страна, в която хората много се трудят. Ако аз давам всичко от себе си, ще успея. Аз това се опитвам да правя от момента, в който съм дошъл. Затова и исках да науча езика. Аз винаги се боря много и искам да се адаптирам, за да мога да съм успешен.

- Разкажи интересна история от кариерата на баща си.
- Татко винаги разправяше историята за онзи мач, в който Христо настъпи съдията. Когато това се случило, татко отишъл и го попитал дали наистина е настъпил съдията. Христо отвърнал, че нищо не е направил. Татко скочил да го защитава и да обяснява, че е невинен. После обаче вижда по телевизията какво се е случило (смее се)... И попитал: "Христо... как мислеше, че ще мине този номер?" Така обаче се случва, когато гориш в играта.

- Знаейки Стоичков, какви бяха очакванията ти за българите? Как си ги представяше?
- Той беше много емоционален. В сърцето му гореше огън. Хората тук са такива, особено в първенството. Лигата тук е много трудна, хората се борят здраво, могат да тичат вечно. Тежко е. Всички играят емоционално, такива са и хората в България.

- И последен въпрос - в какво си се прицелил следващия сезон?
- Трябва да се целим високо, трябва да сме постоянни. Славия може да победи всеки. Надявам се на добър старт. Целта е да сме в Европа.