Футболната обсерватория в Швейцария се похвали, че е направила най-мащабния анализ на лигите и клубовете в Европа. Изследването е обхванало 31 висши дивизии на асоциациите-членки на УЕФА. Преброяването е позволило да се направи актуален демографски портрет на играчи, клубове и лиги в цяла Европа чрез пространствени и времеви сравнения.
Всяка година извадката се състои от футболисти, присъстващи на 1 октомври в състава на първия отбор на анализираните клубове. Нещо повече, те трябваше вече да са играли в мачове от вътрешното първенство. Във всички случаи са разгледани вторият и евентуалният трети вратар. В изследването са взели участие 12 281 играчи от 477 изследвани клуба – средно по 25,7 футболисти на отбор. Интересно е да се отчете, че в анализа има отбори като италианския Монца, който участва с цели 35 играчи в изследването, и такива като нидерландския Хееренвеен с 20.
В това изследване на Футболната обсерватория се набива на очи, че в родната efbet Лига играят дребосъците на Европа. Родният елит е на четвърто място в списъка на най-ниските лиги. Средният ръст на футболистите в България е 181,31 см. По-ниски от нашите са играчите в Гърция (180,74), Израел (180,83) и в суперпървенство като това на Испания (181,24).
Отделно Лудогорец и Спартак Варна са в Топ 10 на най-ниските отбори в Европа. Спокойно можем да кажем, че родните шампиони са най-класният тим сред тези на дребосъците. Интересно е да се спомене, че „орлите“ ще се чувстват най-зле на терена срещу германския Кьолн, който пък е най-високият отбор в Европа. Разликата между средната височина на футболистите на двата отбора е почти 7 сантиметра. „Орлите“ са 179,21 см, а германците – 186,15.
Българската efbet Лига е и ред тези в Европа, в които има най-голямо текучество на футболисти. Родният елит е на непрестижното четвърто място в списъка, а заедно с него със среден престой от 1,92 години са лигите на Хърватска и Турция.
Важни разлики в демографския профил на играчите в различните лиги из Европа излизат наяве, когато се разгледа и средната възраст на футболистите. На възрастово ниво приблизително три години разделят играчите на състезанието с най-опитните играчи – гръцката Суперлига (27,59 години) и тази, използваща най-младите футболисти, словенската 1. SNL (24,53 години). Що се отнася до големите 5 първенства – стойностите варират от 25,97 години за френската Лига 1 до 27,02 години за испанската.
Разликите между шампионатите по отношение на средната продължителност на престоя на играчите в клубовете също са много изразени. Клубовете в три от петте големи лиги имат най-стабилните състави – английската Висша лига със среден стаж на играч от 3,10 години, германската Бундеслига (3,01 години) и испанската Ла Лига (2,93 години). На дъното тук е Кипър, а втори и трети са Беларус и Сърбия, а както казахме България е на четвърт позиция.
В Европа се наблюдава и завишено присъствие на чужденци в отборите. Има огромна разлика и в това отношение между лигите. Както обикновено максималната стойност е измерена в Кипър (74,0%). Италианската Серия А пък има най-висока стойност за големите 5 (61,7%). На противоположния край, до голяма степен поради продължаващата война, е украинската дивизия (7,9%). Това е единственото първенство, където дялат на емигрантите е по-малък от една пета.
Утвърдена тенденция е и намаляването на собствените юноши в първите отбори. Стойностите варират от 27,0% в датската Суперлига до само 8,4% в италианската Серия А. От големите 5 лиги най-много собствени футболисти има в Испания – 21,7%.