Най-добрият български алпийски скиор Алберт Попов се прибра в София след историческото си първо класиране в топ 3 на старт от Световната купа. Това се случи в американския зимен център Палисейдс Тахо рано сутринта в понеделник наше време, като Аби финишира трети в слалома.
За последно преди цели 39 години (16 декември 1984-та) българин беше стигал до подиум в старт от Световната купа - Петър Попангелов с третото си място също в най-техничната дисциплина в Мадона ди Кампильо.
“Доста съм изморен, но нормално, защото 30 часа се прибираме. Чувството е уникално, нямахме много време да изпитаме емоцията. Имаше 30 минути, в които тръпнахме дали ще бъде подиум, но се виждаше и с просто око, че ще е топ 3.
За това сме работили цял живот и това беше една детска мечта. На 6-7 години бях на “Алеко” и тогава си мечтаех един ден да съм на подиума. За щастие, така се случи. Не мога да кажа, че беше неочаквано, беше въпрос на време. Благодаря на треньора ми, който нареди вратите за втория манш. Благодаря на целия екип, който ме поддържаше във форма през цялото време.
В самото спускане изглежда, че съм доста спокоен, но карах за всичко или нищо. Знаех, че трасето ще бъде наредено като за мен, Ивайло Борисов ми беше направил и ските. Доверих се на инстинкта си и се справих. До края на сезона ще карам за удоволствие, защото целта вече е постигната.
И в предишните стартове бях в добра кондиция, можеше да се случи и по-рано този подиум. В слалома от нищото може да хванеш някой кол и да не се получат нещата. Покрай огромния снеговалеж в последните дни теренът не беше перфектен и имаше значение дали караш първи или тридесети. Дръпнах малко газта в първия манш и затова бях 25-и, но знаех, че съм в перфектна позиция за атака във втория. Имах и късмет с пълна газ да направя безпогрешно каране.
Самият стол на водача всъщност не е най-удобното място, защото краката ти са много уморени. Хубаво е обаче да гледаш как другите финишират след теб. В годината имаше много емоции и съм много щастлив”, каза Попов.