Бащата на соул музиката реди строфите и ритмите по неподражаем начин, а най-емблематичното му парче ми се появява в съзнанието в мига, в който разбирам, че в света на Формула 1 влиза българка. За болен мозък по темата това е новина, която буквално ме кара да завиждам. Чистосърдечно.
На грида дами няма, в боксовете са минимален брой (предимно от ПР-отделите), а на питуола са седели само Клер Уилямс (като тим шеф на Williams) и Хана Шмиц, главният стратег на Red Bull, която нашумя след няколко изковани от нея победи на Макс Верстапен.
Но това е само видимият свят на Формула 1. Невидимият е този, който кове успехите или неуспехите на отбор и пилот на пистата. Това е тайният свят на заводите на отборите, първият, към когото Люис Хамилтън се обръща при всяко свое интервю на почетната стълбичка.
Защото именно там се изгражда болидът. И за щастие от скоро в този свят имаме „наш човек”, българин, 26-годишната бургазлийка Зоя Иванова, пише Сarmarket.bg.
Това момиче е мое лично успокоение, че не всичко е загубено, че в България има и ще има много умни млади хора, че науката и стремежът за развитие и усъвършенстване ще надделее над примитивното влечение за бързи и лесни пари от социалните мрежи и страхотната професия „24/7”, както твърдят всички инфлуенсъри.
Разказваме за един млад човек, който решава математиката да е кодът на живота му.
От малка Зоя гледа Формула 1 с баща си (и е първата българка, която стига до Alpine F1, сега да стискаме палци и за Никола Цолов). Истинската ѝ любов обаче е аеродинамиката и математиката. Това влечение се заражда с първия изгледан епизод на „Разследване на самолетни катастрофи“.
Българката, която направи интериора на най-мъжкия Mercedes
Завършва Математическата в Бургас, но липсата на специалност „Аеродинамика” в родните университети я кара да погледне към Великобритания. Подава документи в няколко (скромничи, пет на брой) и, о, чудо, приета е във всички, но избира този в Саутхемптън. Само там има специалност „Аеронавтика и Астронавтика“. Бакалавърската степен завършва с отличие, естествено.
Затова и първият ми въпрос е свързан с непонятното за мен (макар и аз да съм завършил математическата гимназия във Видин) решение математиката да е кодът на живота ѝ.
Явно съм много остроумен, затова и тя ми отговаря по същия начин, с цитат от Килрой Дж. Олдстър: „Където и да отидете, ще намерите драматичен блясък и страхопочитание, защото вашата величествена душа е част от яркото цяло и нищо у вас не е неблагородно.”
„Това е животът – ярко цяло – обогатен от различията между хората и разнообразните стремежи , това прави живота толкова красив. Моят стремеж в живота идва от желанието ми е да съм щастлива с това което правя, а това е любовта ми към числата, физиката и най-вече желанието ми да разбера аеродинамиката.”
Разговорът ни естествено продължава на тема „Аеродинамика”, която ще бъде спомената още няколко пъти. От къде идва желанието ти да учиш именно тази специалност?
„Решението да запиша и да следвам тази специалност идва от много ранна възраст, с първия епизод на „Разследване на самолетни катастрофи”, който гледах. Беше ми изключително интересно как самолетите летят, как се задържат във въздуха, как от тези малки самолетни останки при инцидент се разбира каква е причината за катастрофата.
Разбира се, колкото повече учех и трупах знания по аеродинамика, хоризонтите се разшириха и Формула 1 дойде на прицел. Тук се прилагат изключително сложни иновации, което още повече ме запали по спорта.”
Ще стигнем и до Формула 1, моята страст, но нека първо минем през Airbus, гигант, за който Зоя работи. В какво се изразяваше твоята работа за този концерн през последните 4 години?
В типичния стил за един учен, Зоя започва да ми отговаря с термини, които ме накараха да питам Google за „Безехоичен аеродинамичен тунел”, темата на бакалавърската ѝ дисертация. „Идеята е да подобря тестовата среда за аеродинамично и шумово тестване – звукът, който се получава при взаимодействието на вятъра с обекта на тестване. Всеки процес, получен от това взаимодействие – дали е турбулентното завихряне, ламинарният поток или разделянето на вятъра от повърхността на твърдия обект. Главната цел беше да оптимизираме фоновия шум и аеродинамичните способности, което да ни помогне в намаляването на звука, който летателните предмети произвеждат. Този проект беше спонсориран от „Еърбъс”. След положителното приключване на проекта, получих предложение да продължа обучението си с докторантура, работейки по още проекти на „Еърбъс”.”
Зоя публикува научна статия със супервайзъра си, в момента завършва друга научна статия, свързана с аеродинамичното и акустично изчисления на силите и шумът, предизвикан от колелата на колесник. „Целта ми е да намеря математическо уравнение, което ще оптимизира тестването в бъдеще – използвайки малки макети за тестване, което ще намали стойността на експерименталното тестване.
Обичам хора с цели, затова и я питам по болна за мен тема, темата за младите хора, които гледат на Instagram като начин на живот и изкарване на пари. Instagram или с математика към „Еърбъс” и Apline F1?
„Аз не бих критикувала начина, по който хората си изкарват парите. Живота е пъстър, отворен и изключително разнообразен. Това не би било възможно, ако всички мислихме и желаехме едни и същи неща. За мен най-важното е да вървиш по пътя, който кара сърцето ти да шепне, да ни кара да трептим и препускаме. Да се стремим към това, което ни кара да се влюбваме отново и отново в живота, защото всеки момент в живота е божествен и красив!”
Интересно ми е дали един млад човек може да печели добре от „Безехоичен тунел за аеродинамично и акустично тестване”?
„Човек живее най-добре, когато е щастлив. За мен това е да съм по-добра професионално и лично от колкото вчера. Да се стремя и постигна целите, да осъществя мечтите си – да съм удовлетворена от човека, който съм се превърнала и върховете, които съм могла да постигна. Simplicity e ключът към парите и живота за мен.”
Ааа, ще се караме, говоря с учен, математик, а получавам философски отговори. Минавам към същността. Как стигна от „Безехоичния тунел за аеродинамично и акустично тестване” до екипа на Alpine във Формула 1?
„Ф1 винаги е била част от мен. Когато растях, изглеждаше изключително недостижимо – но надеждата умира последна. Докато учих по бакалавърската си степен, мечтата да работя във Ф1 започна да расте и пътят, който трябваше да поема – все по-ясен. По време на докторантурата започнах с четенето на допълнителни учебници по аеродинамика на болида и дизайн, записах се да обучавам студентите по експериментална аеродинамика на болида в нашия предмет през последните 4 години. Имах късмета да бъда извикана на няколко интервюта в Alpine и както казват – другото е история."
Тук вече искам да разбера за позицията ѝ в структурата на отбора от Енстоун, какво работи, дали ще има пряк контакт с развитието на новия болид (за съжаление в последния старт в Австралия двете розови коли завършиха злощастно в стената на „Албърт парк”)…
„Длъжността ми е „Младши аеродинамист”. В момента работя по тазгодишния болид – аеродинамичен дизайн, изчисления на експерименталните и компютърните симулации. Аеродинамиката е важен фактор във Ф1 – колкото по добър и оптимизиран аеродинамичен дизайн има болидът – толкова по-бързи сме. Разбира се, стратегията, двигателят , състезателите, динамиката на колата, хората и малкото късмет – това е рецептата за успех на всеки отбор.”
От Силистра до най-известното дизайнерско студио в света
До базата на Alpine F1 Зоя стига след две технически интервюта по аеродинамика. Всичко звучи лесно, бързо, но това не е така, защото успехът не идва от първия път. През годините е кандидатствала за стажове в различни отборите – от летни до целогодишни, но конкуренцията е голяма и не получава обаждане за интервю.
Минаваш разочарования и откази, но докато целта е ясна и пътят е ясен, e важно да продължаваме напред независимо от препятствията, които трябва да преодолеем.”
Не тая особена надежда, че следващият ми въпрос ще получи конкретика, още повече, че е минал и през ПР-отдела на отбора, но все пак ще се пробвам. Какво можеш да изкараш от кухнята на Ф1 и Apline, което няма как някой от нас да знае?
„Alpine е страхотен и задружен отбор. Екипът е една сплотена верига, в която всеки линк има своето предназначение да даде своята десета от секунда. Ф1 е много изискващ, стресиращ спорт, но работейки в такъв положителен екип е много приятно независимо от конкурентния сезон.”
Очаквано, пак философски отговор. Тук само ще вметна, че се работи и нощна смяна, на максималните 18 000 об./мин., до които може да се развърти и двигателят в болидите на Окон и Гасли.
Интересно ми е как е организирана работната структура в Енстоун…
„Работим в отворени офиси, което ни помага с комуникацията между дизайн, експериментални и компютърни симулации, продукцията на болида и разбира се състезателите – техните желания и инженерите на пистата. Всичко в отбора е като добре смазана машина – всеки допринася със своята десета от секундата.”
Оставам с впечатлението, че Зоя има много добре изграден план за живота и ясно определени цели. Какво си поставила пред себе си в близко бъдеще?
„За близкото бъдеще целта е да помогна за успеха на Alpine F1 и да постигнем подиуми заедно. Допълнително ще публикувам нова научна статия в Сан Франциско тази година, свързана с докторантурата ми и защита на проекта.”
Ти ли си новият Ейдриан Нюи на Alpine?
„Разбира се, всеки нов инженер иска да достигне и надмине величието на най-добрия аеродинамичен дизайнер – както и всеки един състезател във Ф1 иска да надмине Шумахер и Хамилтън. Но лично за мен е прекалено рано за такива стремежи. Единственото, което мога, е да се стремя към личното подобряване, което да помогне на отбора ми да спечели състезания и шампионати”
Какво се изисква, за да успееш в една структура като екип от Формула 1?
Най-вече мотивация и любов към спорта. По малко от умението да преглътнеш разочарованията, но най-вече да използваш неуспехите като уроци и да не се отказваш.”
Колко напрегната е ситуацията в такава структура?
„Изключително напрегната и конкурентна. Всички ние се борим, за да достигнем топ отбора, който в момента е Red Bull. Работим неуморно да подготвяме ъпгрейди и нови идеи, които ще помогнат да намалим предимството в състезателното темпо. Но и това е компромис между бюджета, новите регулации и рестрикции в дизайна и в часовете за аеродинамично развитие.”
И накрая: чува ли се името на Никола Цолов в Енстоун?
„Разбира се! Една от надеждите в академията на Алпин!”