Изкуството да победиш врага без бой е философията на бойните изкуства.Това сподели за ФАКТИ световния шампион по самбо от 2013 г. Ашот Мартиросян.
Днес световния шампион работи по проект за създаване на детска школа по бойни изкуства,а от 7 години има бизнес във френската област Шампан.
Световна титла ,европейски подиуми, над 15 пъти републикански шампион - каква равносметка си правиш за спортната кариера?
Равносметката, която мога да направя за себе си и това което съм постигнал, сигурно е мечта и цел на доста млади спортисти, но лично за себе си смятам, че можех да постигна доста повече. Целите ми бяха доста по високи, все пак медалът и всичко в живота има две страни, така че от една страна съжалявам, а от друга се радвам и на това, което съм успял да постигна.
Най -скъпия ти медал?
Най-скъпият ми медал безспорно е Световната титла през 2013-та година. След изгубен финал на националното първенство в България през месец март шансовете да представям аз България на световно първенство са нулеви, всички надежди са изгубени, разбира се, през цялата година тренирах и подържах много високо ниво на подготовка и само 5 дена преди световното първенство получавам покана от треньора на националния отбор, че имам възможност аз да представям страната. С голяма радост и целеустременост заминах, и след 4 победи се изкачих най-високо на почетната стълбичка. Когато цялата зала е на крака и слуша химна в твоя чест, разбираш, че всяка трудност и дни на безнадежност да участваш на световно първенство са си стрували. Това наистина е скъпо.
Мислил ли си да се откажеш от спорта - кога и защо?
Разбира се, че съм мислил да се откажа много пъти и съм спирал за кратко време заради куп причини и отново съм се връщал в залата. Не мисля, че има професионални спортисти, които поне веднъж не са били на прага да се откажат, особено в България и уникалните трудности, които ни предоставя нашата държава. Причините мисля, че са едни и същи при повечето спортисти у нас - ниско финансиране нек омпетентни треньори, много често се подготвяме сами, иначе просто е невъзможно и всяко подобно отклонение кара спортистите ни да излязат от правилния ритъм на подготовка. Силно се надявам в най-скоро време спортът в България да се промени и да почне да се издига.
Как би се определил като човек и спортист?
Като спортист бях много целеустремен и издръжлив, успявах да понеса големи натоварвания, без да се отказвам от трудностите, при всеки неуспех намирах сили да се изправя и да се върна по-силен. В момента си спомням на последното Европейско, на което участвах през 2019 г., на полуфинал скъсах предна кръстна връзка на коляното и треньорът ми забрани да се боря за бронзовия медал, въпреки това отново намерих сили да превъзмогна болката и да се боря и така спечелих бронзов медал, въпреки че бях там за златен .
Като човек съм доста смирен, чувствителен и възпитан, винаги опитващ се да помогна с каквото мога. Благодаря на родителите и треньорите ми за възпитанието, което са ми дали.
Каква е френсаката ти връзка? Разкажи какво правиш там, какво те отведе в тази страна?
Връзката ми със Франция е в бизнес план извън спорта. Работата ми е в област Шампан вече от 7 години, там също има изключително много трудности, при които ми помага спортният ми характер и дух.
На прага на 30-те какви предизвикателсва си поставяш, за какво съжаляваш?
Тъй като вече съм приключил състезателната си кариера и брат ми също, но спортът е неизменна част от нас, следващото предизвикателство за нас е да създадем школа за деца на които да предадем нашите знания и опит вече работим по-този проект. Колкото за това дали съжалявам за нещо - не не съжалявам за абсолютно нищо, защото нямаше да съм това, което съм сега.
Извън спорта какво обичаш да правиш?
Обичам да излизам с приятели, да ям вкусна храна и да пътувам, обичам предизвикателствата също така.
Бил ли си предаван, как преживяваш разочарованията?
Бил съм предаван, разбира се, аз съм човек, който трудно прощава, почти никога, така че нямам голяма трудност с разочарованията - просто забравям, зачерквам и продължавам напре
Какви амбиции ще имаш като треньор?
Амбициите ми като треньор ще са не по малки от тези, които имах като състезател. Искам и вярвам, че мога да имам състезатели, които ще изправят залата на крака в тяхна чест. Винаги си поставям високи цели
Каква е философията на джудото и на самбото? Изобщо на бойнете спортове.
Бойните изкуства са нещо велико. С тях са свързани много истории на мъжество в миналото, а в днешни времена те са повод за гордост от състезателен характер. Жалкото е, че има много хора, които злоупотребяват с тези спортове и лъжат наред деца и родители. Философията на бойните спортове винаги е била с цел защита, съпроводена с изключителна дисциплина. Върхът на изкуството е да победиш врага без бой
Как се запали по джудото и по спортното самбо?
Тренирал съм много спортове. Джудото ме запали още от първата тренировка при първия ми треньор Ани Бояджиева, която ми даде най-добрата основа за този спорт. На нея дължа много от успехите си, при нея проходих в този спорт, тя е истински специалист с работата си особено при ранна детска възраст.
А спортното самбо идва в последствие, с годините почнах да се състезавам и на двата спорта, тъй като имат много прилика в борбата и техниките.
Интервю на Сребрина ГАДЖЕВА