Европейската комисия официално засили своята кампания за „цифровата истина“, като задейства сериозни финансови средства за налагане на строги правила за прозрачност в областта на изкуствения интелект в целия блок. Съгласно новите регулаторни насоки, въвеждащи „Закон за изкуствения интелект“, на технологичните компании, публичните институции и медийните организации вече няма да бъде позволено да размиват незабележимо границите между съдържание, създадено от хора, и такова, генерирано от машини. Всяко изображение, аудиофайл или видеоклип, който симулира реални хора, места или събития – широко известни като „дипфейкове“ – вече трябва да бъде ясно и видимо маркиран още от момента, в който потребителят го види. Същите изисквания важат за системите за биометрична категоризация, инструментите за разпознаване на емоции и нередактирания текст, генериран от изкуствен интелект, публикуван с цел информиране на обществеността по въпроси от общ интерес.
За да се улесни спазването на изискванията и да се избегнат недоразуменията, Брюксел е разработил стандартизиран набор от официални визуални знаци с надписи като „AI“, „AI Generated“ и „AI Modified“. Тези икони са създадени така, че да предоставят на интернет потребителите незабавна яснота с един поглед, като правят разграничение между снимка, която е леко подобрена с помощта на интелигентен софтуер, и изображение, създадено изцяло от нулата чрез алгоритъм. Освен това дигиталните платформи и каналите за обслужване на клиенти вече са законово задължени да информират потребителите, когато те общуват със система за изкуствен интелект, а не с човешки представител.
Европейският съюз дава ясно да се разбере, че несериозното отношение към цифровата автентичност ще струва скъпо. Корпорациите, заловени в нарушение на тези правила за прозрачност, са изправени пред тежки административни санкции, достигащи до 15 милиона евро или 3 процента от общия им годишен оборот в световен мащаб, в зависимост от това коя от двете суми е по-висока. Дори официалните институции на ЕС и държавните агенции са изложени на глоби до 750 000 евро за неспазване на изискванията, въпреки че са предвидени пропорционални облекчения, за да се предпазят малките предприятия и нововъзникващите технологични стартъпи от незабавен фалит.