Проблемите започват с правилата, по които се провеждат обществените поръчки в проектирането и строителството. Към момента този вид дейност в Закона за обществените поръчки (ЗОП) чисто механично се приравнява към общия вид доставки, каквото е доставката на хартия за принтер например. В европейската и световната практика този вид дейност се третира с много по-конкретни и ясни правила, така че да не се допускат лоши практики, каквито наблюдаваме през последните години у нас. Това заяви в студиото на ФАКТИ председателят на УС на Камарата на архитектите в България (КАБ) арх. Борислав Игнатов.
Според него проблемът е и обективен и е заложен в ЗОП. Затова КАБ в последната година и половина е направила анализ на над 400 поръчки и изготвя доклад, който ще бъде представен на Министерски съвет.
"Близо 50% от проверените поръчки съдържат некоректни и дискриминационни условия, не се заплащат дейности, ако общината остане без финансиране, все неща, които съсипват дребния и среден бизнес", заяви арх. Игнатов.
"В строителството и в проектирането има голяма криза с кадрите. За съжаление, България не прави нищо, за да задържи своите кадри. За сравнение мога да дам Румъния, която има същия проблем, но там секторът е обявен за стратегически за следващите 10 г. Всички заети в него на заплата от работника до гл. архитект на даден обект са освободени от данък общ доход. Ако България не направи нещо подобно, скоро нашите хора ще започнат да заминават и за Румъния. Аз подозирам, че там ще започне и регистрация на проектантски бюра и строителни фирми", коментира той.
"Другата криза при обществените поръчки е в условията, които се задават. Първо, в повечето общини няма кадри, които да напишат архитектурно задание за самата бъдеща поръчка. Камарата предлага експертна сила да изготвяме тези становища и задания за тях, за да бъдат грамотно написани и да се знае какво точно се иска от участниците.
Вторият проблем е залагането на дискриминационни, неизпълними условия за 90% от фирмите в България. Често се изисква такъв набор документи и доказателства за предишен опит, за наличен персонал, че накрая за всички обществени поръчки от цяла България участват от 10 до 50 фирми общо. Всички останали над 4000 архитекта и много повече инженери всъщност нямат достъп до поръчките.
При поръчка за площад например се изискват два направени площада през последните 5 години, ясно е, че на това условие отговарят 1 или 2 фирми в цялата страна. Държавата и обществото губи от това, че обществените поръчки са направени по кройка да задоволяват много малък брой фирми, оказва се, че не фирмите изпълняват изискванията на държавата, а държавата прави поръчки, които да са подходящи само за определен кръг фирми. Това води до загуба на голям потенциал и преразход на средства. Когато за един открит архитектурен конкурс има само 4 или 5 участника, те много често си споделят и персонал след това, не е истинската конкуренция. Който и да спечели от четиримата много често после работят заедно. Реално се получава един миникартел при участието в обществените поръчки", каза арх. Игнатов.
В чужбина
В идеалния случай при изграждане на площад или сграда се обявява открит международен конкурс - за идейната фаза. Този конкурс не изисква много средства и могат да участват 50-300 фирми. След като се избере победител проектите се качват онлайн, прави се галерия. Решението може да се гледа в продължение на месеци и да се приеме от хората или да има обществено обсъждане. Победителят заедно с резултатите от обсъждането вече са основа за заданието и техническия проект. Чак тогава се възлага търг за строителство и всички участници имат яснота какво трябва да се прави и могат да го устойностят в таблици. Така се избира най-добрата оферта.
У нас
Не само, че не се провежда архитектурен конкурс, но и през последните години се установи практиката "инженеринг". Строителят директно участва в строителна поръчка с оферта, без да има проект. Върви се към измисляне на решението по време на строителството. Никой не знае какво ще се прави, няма обществено обсъждане. Подменят се материали с цел печалба, удължават се срокове, резултатите са налице.
Целия разговор с председателя на УС на КАБ арх. Борислав Игнатов гледайте във видеото: