Григор Сарийски пред ФАКТИ: Самото споменаване на МВФ е притеснително за публичните финанси (ВИДЕО)

За мен това е най-притеснителното, че не може да се управлява държава по толкова непрозрачен начин, по който го прави Министерството на финансите. И то не е проблемът от скоро. Това го виждаме при госпожа Велкова, същото нещо беше и при управлението на Асен Василев. На 15 март беше взето едно решение за одобряване на параметрите на проекто бюджета за 2023 година, защото, както знаете, за втора поредна година започваме без приет бюджет. Това решение не беше придружено от абсолютно никакви документи. Ако отворите страницата на Министерството на финансите, където има един специализиран дял за проекто решения, които се внасят в Министерски съвет, последният документ там е от месец януари, а сега е март. Все пак трябва да има някаква публичност. Това е моето схващане. Вторият проблем е споменаването на Международния валутен фонд (МВФ). МВФ се споменава винаги, когато нещата отиват на пожар. Самото споменаване на думата МВФ вече е притеснително за публичните финанси. Това, което в мен поражда когнитивен дисонанс, е, че се говори от една страна, че нашите финанси са в такава степен неустойчиви, че трябва да говорим за МВФ, а от друга страна ги представяме като толкова устойчиви, че може да влезем в еврозоната. Тук някъде ми се губи логиката и не чух нормално обяснение от финансовия министър. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ икономистът в БАН доц. Григор Сарийски.

„Чухме и за други големи проблеми, за които говори финансовият министър, но те не датират от сега. Още от септември-октомври, когато се разглеждаше проектобюджетът, но бързичко беше изтеглен от комисията, в която беше разглеждан, имаше въпроси, но се мълчеше. И към момента няма абсолютно никаква промяна относно финансите на държавите – говорим за фискалните стимули, за подпомагането на бизнеса и т.н. Всички фискални параметри са запазени както бяха. След като съществуват, можеше финансовият министър да ги артикулира. В онзи проектобюджет единственото, което се знаеше, бе, че България има свръхдефицит от 6,5%. Това сега ни се представя като опасност, но за тази опасност се знае от месеци, а в същото време нищо не е направено. Проблемът за възникването на този дефицит е неразумното държавно харчене на пари, подпомагането на калпак и от кабинета „Петков“, и от служебния кабинет. Финансовият министър можеше да предприеме някакви стъпки към преструктуриране на фискалните стимули, можеше да спре раздаването на пари на калпак. Повече от една година се знае, че това не е продуктивно“, добави Сарийски.

Попитан за фалита на американската Silicon Valley Bank, той каза, че това е станало, защото нереализираната загуба е достигнала размер, съпоставим със собствения капитал на банката.

„Кризата през 2008 г. настъпи, защото дълго преди това в САЩ са отпускани т.н. „нинджа кредити“ – дават се пари на хора, които не мога да ги върнат. После тези кредити се превърнаха в ипотечни облигации, търкаляха се на финансовите пазари между различни инвеститори и когато кредитните агенции понижиха рейтинга на тези книжа, нещата ескалираха. Сегашните събития до голяма степен наподобяват 2008 г., но вместо от ипотечни облигации, финансовите институции трупат т. нар. нереализирана загуба от преоценката на американските ДЦК, която само в тази банка достига 15 милиарда... Проблемът е, че банката имаше капитал общо около 16 милиарда долара. Тази нереализирана загуба директно се отрази върху капитала на банката. Интересното в случая бе това, че до последно акциите на банката се вдигаха и достигнаха 330 долара, независимо че банката бе във фактическа несъстоятелност. Сега от фонда в САЩ обявиха, че ще покрият вложенията на хората. Но тук изниква друг проблем. Ако съберем нереализираните загуби на всички банки в САЩ, сумата е към 600 млрд. долара. А фондът разполага с около 130 млрд. долара. Само Федералният резерв има нереализирана загуба за миналата година от 330 милиарда долара от облигациите, които те държат. Ако се спре с повишението на лихвите от Федералния резерв с идеята да се върнат котировките на тези книжа и тези нереализирани загуби да намалят, това означава, че ще се върнем към инфлационните процеси, от които се опитвахме да избягваме. След 2008 година нали си спомняте, че имаше стрес-тестове на банките, за да бъдат проверявани. Тази банка е също бе минала тези тестове и акциите на банката се увеличаваха до последно“, каза още той.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.