След близо 18 часа интензивни нощни преговори при закрити врата, делегациите на САЩ и Иран постигнаха споразумение за съвместна „пътна карта“. Тя цели сключването на окончателен мирен договор в рамките на следващите 60 дни. Дипломатическият маратон в швейцарския курорт Бюргенщок, проведен с ключовото посредничество на Катар и Пакистан, официално сложи край на острата фаза на военния конфликт, който разтърси Близкия изток и световните пазари.
Двете страни надградиха подписания по-рано меморандум за разбирателство, като договориха незабавното активиране на две критични мерки:
Комуникационна линия за сигурност: Гарантира свободното и безопасно преминаване на търговски кораби през Ормузкия проток без налагането на такси. Клетка за деескалация („de-confliction cell“): Специален съвместен механизъм, чиято основна цел е прекратяването на всички военни операции на територията на Ливан.
Световният отзвук: Между пазарната еуфория и геополитическия трус
Докато посредниците от Доха и Исламабад определиха разговорите като преминали в „позитивна и конструктивна атмосфера“, международните реакции варират от икономическо облекчение до яростна съпротива.
Петролните пазари си отдъхват, цените вървят надолу
Новините за отварянето на Ормузкия проток доведоха до бърза стабилизация на енергийните пазари. След като по време на конфликта цената на петрола надхвърли критичните 100 долара за барел, веднага след края на преговорите международният бенчмарк Брент падна до около 81 долара, а американският суров петрол (WTI) се търгува на нива около 78.70 долара. В САЩ средната цена на бензина по бензиностанциите падна под 4 долара за галон, давайки глътка въздух на американските потребители в началото на активния летен сезон.
Израел отказва да приеме условията за Ливан
Най-острата и непримирима реакция дойде от Йерусалим. Израелският министър на отбраната Израел Кац категорично заяви, че Израел не се смята за обвързан от споразуменията в Швейцария. Той подчерта, че израелските отбранителни сили (IDF) няма да се изтеглят от своята „зона за сигурност“ в Южен Ливан и ще продължат да действат „без никакви ограничения“ срещу групировката „Хизбула“. Този отказ превръща Ливан в първия и най-опасен тест за крехкото споразумение.
Вашингтон: Вътрешнополитическа буря за Тръмп
Въпреки че администрацията на Доналд Тръмп – представена на преговорите от вицепрезидента Джей Ди Ванс, Стив Уидкоф и Джаред Къшнър – защити сделката като начин за избягване на „икономическа катастрофа“, в Конгреса избухна сериозен дебат. Републикански критици и лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър разкритикуваха Белия дом, наричайки споразумението „фиаско“. Опозицията обвинява Тръмп, че е направил твърде големи отстъпки, вдигайки икономическите санкции и отваряйки вратата за размразяване на ирански активи за милиарди долари, без да е гарантирал окончателното ликвидиране на ядрената програма на Техеран.
Техеран: Победители, но с пръст на спусъка
В Иран официалните медии празнуват сделката като дипломатическа победа, доказваща, че САЩ са били принудени да признаят суверенните права на страната. Президентът Масуд Пезешкиан беше категоричен: „Иран никога няма да се откаже от правото си да обогатява уран“. Същевременно, съветникът на върховния лидер Мохамад Мохбер предупреди, че ако Вашингтон наруши ангажиментите си, „потокът от енергия в Близкия изток отново ще спре“, допълвайки че иранската армия остава с „пръст на спусъка“.
Какво предстои?
През следващите дни в Швейцария ще продължат техническите дискусии на ниво работни групи, които трябва да решат най-сложните въпроси: ядрения арсенал, премахването на петролните санкции и съдбата на спорния фонд от 300 милиарда долара за възстановяване на Иран. Дали договорената в Бюргенщок „пътна карта“ е началото на нова ера на стабилност или просто временна глътка въздух преди още по-голяма ескалация, предстои да разберем през критичните 60 дни, които предстоят.
Материалът се позовава на информация от БТА, Reuters, CNN и Al Jazeera