Коалицията на желаещите в Киев: Решения, оръжия, пари ОБЗОР

Вчера в украинската столица се проведе ключовата среща на върха на Коалицията на желаещите, съвпадаща с 35-ата годишнина от Независимостта на Украйна. В хибриден формат – с чуждестранни лидери на място и дистанционно участие – съюзниците договориха безпрецедентни мерки за сигурност, трансфер на класифицирани военни технологии и финансови пакети, целящи да подсигурят противовъздушната отбрана на страната преди настъпващата зима.

Основни резултати и решения от срещата

Проведените разговори между украинския президент Володимир Зеленски и международните партньори доведоха до няколко ключови стратегически решения:

Британски пробив за ракетите „Сторм Шадоу“: Новият премиер на Великобритания Анди Бърнам обяви, че Лондон дава официално съгласие и предоставя достъп на Украйна до класифицирани технологии. Това ще позволи на Киев самостоятелно да произвежда далекобойните крилати ракети Storm Shadow. Франция вече потвърди своя лиценз за компонентите на аналога SCALP. Подкрепа за проекта FREYJA: Британското правителство призова местната отбранителна индустрия да подкрепи разработката на съвместния проект FREYJA (антибалистичен комплекс и ракета FP-7.x, разработвана от украинската компания Fire Point), който да служи като по-евтина, но също толкова ефективна алтернатива на американските системи Patriot. 6.1 милиарда евро от Брюксел: Европейската комисия официално одобри нов транш от над 6 милиарда евро за оръжия и системи за противовъздушна отбрана за нуждите на Киев. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща присъства лично и подчерта, че бъдещето на Украйна в ЕС е най-сигурната дългосрочна гаранция за стабилност. Милиарди от Норвегия: Осло потвърди план за отпускане на допълнителна помощ в размер на около 9.2 милиарда долара (85 милиарда крони) за следващата година. Удар по руския „сенчест флот“: Френският президент Еманюел Макрон, който съпредседателстваше срещата онлайн, предложи свикването на отделен форум за затягане на санкциите и тотално блокиране на руските танкери, пренасящи суровини в заобикаляне на международните ембарга.

Политическият отзвук и отсъствието на България

Срещата бе съпредседателствана от Анди Бърнам (Великобритания), Еманюел Макрон (Франция) и германския канцлер Фридрих Мерц. Сред присъстващите в Киев бяха още президентите на Финландия (Александър Стуб), Естония (Алар Карис), Литва (Гитанас Науседа) и Молдова (Мая Санду).

Форумът обаче предизвика сериозни вътрешнополитически дебати в България. Страната ни не изпрати свой представител, след като премиерът Румен Радев категорично отказа участие с аргумента, че „мястото на България не е там“. Решението му срещна остра критика от страна на парламентарната опозиция в лицето на Бойко Борисов и Демократична България, които определиха „празния стол в дипломацията“ като сериозен риск, оставящ страната ни в периферията на взимането на геополитически решения в Европа.

От своя страна Кремъл, чрез говорителя си Дмитрий Песков, разкритикува остро решенията от Киев, определяйки трансфера на ракетни технологии от Великобритания като „наливане на масло в огъня“ и директно въвличане на Лондон в конфликта.