Европейски правителства обсъждат определянето на човек, който да представлява интересите на Европейския съюз в евентуални преговори за прекратяване на войната в Украйна. Дебатът се засили след посещението на американския специален пратеник Стив Уиткоф в Русия и разговорите му с Владимир Путин.
Според Политико държавите членки се опасяват, че решенията за Украйна могат да бъдат взети без пряко европейско участие. Американската дипломация води отделни разговори с Москва и Киев, а европейските столици търсят начин да гарантират присъствието на ЕС при евентуален бъдещ мирен процес.
„Президентът Путин не възприема Европейския съюз като авторитет. Той не иска да разговаря с Урсула фон дер Лайен, не разговаря с Кая Калас и прекрати контактите с други европейски лидери, включително Еманюел Макрон“, заяви чешкият президент Петър Павел.Павел призова ЕС да определи човек или група от хора, които да получат мандат да говорят от името на Европа. Сред обсъжданите варианти са председателят на Европейския съвет Антониу Коща, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас.
Стуб е сред имената извън институциите
Като възможен европейски пратеник се посочва и президентът на Финландия Александър Стуб. Той има опит в отношенията с Русия, а Финландия дели 1300-километрова граница с руската федерация. Според дипломати Стуб е сред малкото европейски лидери, които досега са демонстрирали готовност да поемат политическа роля в бъдещи преговори.
Други дипломати смятат, че Коща би бил по-подходящ избор от фон дер Лайен или Калас, тъй като може да бъде възприеман като по-приемлив посредник. Европейската комисия от своя страна настоява, че ЕС вече участва в подготовката на евентуални преговори.
На 20 октомври в Осло представители на Украйна, Съединените щати и европейски партньори обсъдиха възможни разговори с Русия, като основните теми са били териториите, сигурността и следвоенното възстановяване на Украйна. Комисията е била представена от Бьорн Зайберт, началник на кабинета на Урсула фон дер Лайен.
Белгия отхвърля ново обсъждане на руските активи
На този фон белгийският премиер Барт Де Вевер заяви, че Европейската комисия няма да поднови дебата за използването на замразените руски активи за покриване на финансовите нужди на Украйна.
„Сигурен съм, че Европейската комисия няма да направи предложения за покриване на финансовите нужди на Украйна чрез нова операция, свързана с руските активи. Сигурен съм, защото именно това беше казано“, заяви Де Вевер пред белгийския парламент.Около 185 милиарда евро от замразените средства на руската централна банка се държат в базирания в Брюксел депозитар Euroclear. Белгия последователно се противопоставя на използването на самите активи, като предупреждава за възможни съдебни, финансови и правни последици.
Вместо това лидерите на ЕС са договорили заем от 90 милиарда евро за Украйна за 2026 и 2027 г. Украинският президент Володимир Зеленски е поискал допълнителни 70 милиарда евро за следващата година, тъй като договореното финансиране не покрива всички нужди на страната.
Де Вевер не изключи отделни държави членки да повдигнат отново въпроса за руските активи. По думите му обаче вече няма силна подкрепа сред европейските лидери за подобна операция, а публичните призиви за изземване на средствата могат да имат правни последици.
Източници: situation.mto.sh, brusselstimes.com, aa.com.tr