Сърбия гласува на 25 октомври за нов парламент, а изборите се очертават като най-сериозното изпитание за властта на Александър Вучич от началото на управлението на Сръбската прогресивна партия. Вотът е предсрочен, парламентът беше разпуснат на 9 септември, а решението последва предложение на правителството.
В избирателния списък са включени 18 листи, които се борят за 250 места в Народната скупщина. Републиканската избирателна комисия определи 6 450 523 граждани с право на глас. Обичайните партийни листи трябва да преминат 3-процентния праг, за да участват в разпределението на мандатите, докато формациите на националните малцинства са освободени от това изискване.
Дуел между Вучич и студентите
Формално в изборите участват няколко политически сили, но кампанията се превърна в двуполюсен сблъсък. От едната страна е листата „Александър Вучич – Обединена Сърбия“, зад която стои управляващият блок около Сръбската прогресивна партия. От другата е „Студентска листа – Студентите печелят“, съставена с подкрепата на движението, което почти две години организира протести в страната.
Вучич се оттегли от президентския пост през септември, за да оглави предизборната кампания и да се кандидатира за премиер. Той заяви, че очаква победа за своята листа, но призна, че надпреварата е „трудна и несигурна“. На митинг в Ниш Вучич обвини студентите и преподавателите им, че действат по инструкции от чужбина. Студентското движение отхвърля подобни твърдения.
Студентите не представят кампанията си като традиционен партиен проект. В листата има лекари, преподаватели и други професионалисти, а сред водещите имена е кардиологът Илия Срданович. Кандидатите обещават експертно управление и промени, насочени към върховенството на закона и отчетността на институциите.
Как се стигна до предсрочния вот
Протестите започнаха след срутването на козирка на железопътната гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. При инцидента загинаха 16 души. Студенти и граждани свързаха трагедията с предполагаеми нарушения и корупция при ремонта на гарата и поискаха публикуване на документацията, наказателна отговорност и оставки.
Демонстрациите постепенно прераснаха в най-продължителното предизвикателство срещу властта на Вучич. Студенти блокираха университети, организираха шествия от различни части на страната и в последните дни преди вота събраха голямо множество в Белград. На финалния митинг в столицата участниците скандираха „Победа“.
Според мониторингови организации кампанията е белязана от натиск над активисти, значително неравномерно медийно отразяване и над 100 съобщени инцидента с насилие. Международни наблюдатели и Европейският съюз изразиха притеснения за честността и сигурността на изборния процес.
Какво показват проучванията
Данните не дават еднозначен фаворит. Проучване на института NSPM, проведено между 25 септември и 5 октомври сред 1050 души, дава 44,5% на студентската листа срещу 42,7% за листата на Вучич сред решилите да гласуват. Други оценки, цитирани в предизборни анализи, описват резултата като изключително близък.
Тясна разлика би могла да доведе до трудни преговори за съставяне на правителство и до спорове около изборния резултат. Вучич заяви, че победителят трябва да бъде признат, а студентското движение призова поддръжниците си да гласуват и да наблюдават секциите.
Вотът няма да избере президент, тъй като президентските избори се провеждат отделно. Резултатът обаче ще определи кой ще има мандат да състави правителство и дали досегашният модел на управление ще продължи или ще започне нов политически цикъл в Сърбия.
Източници: apnews.com, afp.com, bgnes.com