На 11 ноември 1918 г. Полша възстановява независимостта си след 123 години, в които не съществува като суверенна държава. Денят е свързан с поемането на военното командване от Юзеф Пилсудски и с края на бойните действия в Първата световна война.
На тази дата Регентският съвет във Варшава предава на Пилсудски върховното командване на полските военни формирования. Три дни по-късно, на 14 ноември, съветът му прехвърля и останалите си правомощия. Така Пилсудски се превръща в централната фигура на възраждащата се полска държава.
Държавата изчезва от картата на Европа
Полша е разделена на три етапа между Русия, Прусия и Австрия. Първата подялба е през 1772 г., следват нови раздели през 1793 и 1795 г., а на 24 октомври 1795 г. е договорена последната подялба. След нея полската държава престава да съществува.
Въпреки липсата на собствена държавна власт поляците запазват политическата идея за независимост. Въстанията през XIX век са потушени, а полското население е подложено на политики на русификация и германизация. Промяната идва с Първата световна война, когато трите държави, разделили полските земи, се оказват във враждуващи лагери или губят войната.
Войната отваря пътя към възстановяването
През 1915 г. германски и австро-унгарски войски изтласкват руската армия от голяма част от полските земи. На 5 ноември 1916 г. Германия и Австро-Унгария обявяват създаването на Полско кралство. Проектът е замислен като зависима от Централните сили държава и не определя нито окончателните ѝ граници, нито пълната ѝ независимост.
Юзеф Пилсудски първоначално ръководи полски легиони, воюващи срещу Русия. През 1917 г. той отказва да положи клетва за вярност към императорите на Германия и Австро-Унгария. След така наречения кризис на клетвата е интерниран, а голяма част от легионите е разформирована или поставена под чужд контрол.
Паралелно с това в Париж през август 1917 г. е създаден Полският национален комитет начело с Роман Дмовски и Игнаци Ян Падеревски. С подкрепата на Антантата във Франция е организирана полска армия под командването на генерал Юзеф Халер. Тя се превръща в един от военните инструменти на полската кауза на Запад.
Уилсън включва Полша в следвоенния ред
На 8 януари 1918 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън поставя полската независимост сред основните принципи за бъдещото устройство на Европа. В 13-ата точка от програмата му се казва:
„Трябва да бъде създадена независима полска държава, която да включва територии с несъмнено полско население, да има свободен и сигурен достъп до морето, а политическата и икономическата ѝ независимост и териториалната ѝ цялост да бъдат гарантирани с международно споразумение.“Така полският въпрос получава подкрепа от една от водещите сили на Антантата.
От декларацията до властта на Пилсудски
Първото официално обявяване на възстановяването на независима Полша е направено от Регентския съвет на 7 октомври 1918 г. Датата понякога се посочва като 6 октомври в популярни справочни материали, но полските архивни и образователни източници отбелязват 7 октомври.
На 10 ноември Пилсудски се завръща във Варшава, след като е освободен от затвора в Магдебург. На следващия ден Германия подписва примирието, с което приключват бойните действия на Западния фронт, а Регентският съвет предава на Пилсудски военното ръководство.
11 ноември остава символичната дата на възстановената полска независимост. Реалното изграждане на държавата обаче продължава още години: необходимо е да бъдат обединени земите от трите бивши подялби, да се създадат общи институции и да се определят границите на Втората полска република.
Източници: polskieradio.pl, unvis.it