Китайският президент Си Дзинпин лично посрещна американския президент Доналд Тръмп при пристигането му в Шънджън за срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). За разлика от него, руският президент Владимир Путин беше посрещнат от Цай Ци – един от най-влиятелните представители на китайското комунистическо ръководство.
Разликата в протокола привлече вниманието на международните наблюдатели и предизвика коментари за отношенията между Москва и Пекин.
Според информация, разпространена от NEXTA, контрастът между двете посрещания може да се разглежда като символичен дипломатически жест, показващ различното отношение на Китай към двете големи световни сили.
Вашингтон – стратегически съперник, Москва – зависим партньор?
Фактът, че Си Дзинпин лично посрещна Доналд Тръмп, докато за Путин беше изпратен друг високопоставен китайски представител, поставя интересни въпроси за баланса на силите.
Вашингтон остава основният стратегически и икономически конкурент на Пекин. Именно затова срещата на най-високо равнище с американския президент има особена символика.
Отношенията между Русия и Китай са представяни от Кремъл като стратегическо партньорство без граници. На практика обаче икономическата зависимост на Москва от Пекин, особено след руската инвазия в Украйна и последвалото влошаване на отношенията със Запада, поставя двете държави в неравностойно положение.
Така дипломатическият протокол се превръща в своеобразно отражение на по-широките геополитически отношения.
Дипломатически жест или демонстрация на влияние?
Важно е да се отбележи, че Цай Ци не е обикновен чиновник. Той е член на Постоянния комитет на Политбюро на Китайската комунистическа партия и заема едно от най-високите места в политическата йерархия на страната. Посрещането на Путин от негова страна също представлява изключително високо ниво на протокол.
Въпреки това личното посрещане на Тръмп от Си Дзинпин придава особена тежест на сравнението.
Посланието, което може да бъде разчетено зад тези дипломатически жестове, е, че Китай гледа на САЩ като на равностоен глобален конкурент, с когото трябва да преговаря директно на най-високо равнище, докато Русия все повече се нуждае от китайската икономическа и политическа подкрепа.
За Кремъл това е неудобен контраст. Москва продължава да претендира за статут на самостоятелен център на световната сила, но реалното съотношение на икономическото влияние между Русия и Китай показва все по-голяма асиметрия.
Едно е сигурно: дипломатическият протокол в Шънджън даде повод за нов дебат за това кой определя правилата в отношенията между Москва и Пекин.