Съветът на финансовите министри на страните-членки на Еврозоната одобри списъка с реформи, който гръцкото правителство изпрати до своите кредитори – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, съобщи онлайн изданието GrReporter.
Новината съобщи представител на гръцкото финансово министерство. Малко по-късно тя бе потвърдена и от еврокомисаря по финансовите въпроси Пиер Московиси.
В същото време Еврогрупата призова Атина да разработи и допълни списъка с още реформи в рамките на настоящото споразумение и с тясното сътрудничество на институциите (известни доскоро като надзорна Тройка) с цел да постигнат бързо и успешно завършване на оценяването на гръцката спасителна програма.
В съобщението на Еврогрупата все пак се посочва, че предложеният от Атина списък е достатъчно изчерпателен, за да бъде приет като начална точка за успешния край на спасителната програма.
От своя страна директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард заяви, че списъкът е достатъчен за да продължи отпускането на финансова помощ към Гърция, но допълни, че в документа липсват ясни ангажименти. „Списъкът е изчерпателен, но не особено конкретен. Липсват ясни уверения, че Атина действително ще изпълни ключовите реформи”, се посочва в писмото ѝ до председателя на Еврогрупата Йерун Дайселблум.
Тя определи като „окуражаваща” повишената готовност на новото гръцко правителство да се пребори с укриването на данъци и корупцията. Но в други сектори, „включително в може би най-важните” Кристин Лагард не намира ясна ангажираност за изпълнение от страна на властите в Атина. Сред тях са пенсионната реформа, политиката относно ДДС и трудовото законодателство.
Президентът на Европейската централна банка Марио Драги поиска гаранции, че за всяка мярка, която е различна от досегашния меморандум гръцкото правителство ще трябва да представи друга мярка със същия финансов резултат.
По подобен начин реагира и финансовият министър на Словакия Петер Кажимир: „Гърците трябва да вдигнат много тежести до края на април. Сега всички искаме да видим цифри”.
Докато течеше телеконференцията на Еврогрупата в Атина се проведе заседание на министерския съвет, на което бяха отчетени много реакции и противоречия относно списъка с реформи. Според гръцки медии премиерът Алексис Ципрас и финансовият министър Янис Варуфакис са били „обстреляни” със забележки от много министри, поради факта, че съдържанието на списъка няма нищо общо с предизборните обещания на СИРИЗА. Въпреки това правителствени източници определиха срещата като „конструктивна”.
Реакциите относно завоя в политиката на кабинета обаче започнаха още вчера, като най- показателната сред тях е тази на депутата и професор по икономика Костас Лапавицас. В личния си блог той публикува текст, в който пита правителството по какъв начин ще приложи основните точки в предизборната си програма след подписването на споразумение с кредиторите. „Как ще се финансира Националният план за реорганизация, след като 3 милиарда евро от Фонда за финансова стабилност вече не се контролират от Гърция? Как ще се действа в полза на отписването на държавния дълг, след като Гърция се ангажира да изпълни навреме всички финансови ангажименти към партньорите си? Как ще бъде спряна политиката на бюджетни съкращения, след като Гърция се ангажира да постигне „подходящи” първични бюджетни излишъци с цел да бъде „устойчив” нейният държавен дълг? Как би могла да се осъществи каквато и да е прогресивна промяна в страната, след като „институциите” ще упражняват стриктен контрол и ще забраняват едностранните действия? Какво точно ще се промени през следващите четири месеца на „удължение”, така че да сме в по-благоприятна позиция при новите преговори с партньорите ни? Какво е това, което ще спре влошаването на политическата, икономическата и социалната ситуация в страната?
Моментите са абсолютно критични за обществото, нацията и, разбира се, Левицата. Демократичната легитимност на правителството се основава на програмата на СИРИЗА. Необходимият минимум, който се изисква е да се проведе една открита дискусия в партийните органи и парламентарната група”.
В същото време лидерите на опозицията отправиха нападки към СИРИЗА. Лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас направи разбор на мерките, които правителството на СИРИЗА и Независимите гърци ще приложат и които неговият кабинет е щял да прокара по по-лек и различен начин. „Страната загуби два месеца в предизборна несигурност и един месец във „фиктивни преговори”, за да се върне на позицията, на която се намираше през ноември миналата година. В крайна сметка със СИРИЗА се срещнахме на изхода на меморандума. Ние излизахме, докато те влизаха с голяма скорост”, отбеляза той.
Подобно бе изявлението на лидера на ПАСОК Евангелос Венизелос: „Бяхме готови да излезем от меморандума и да влезем в предпазната кредитна линия при много по-свободни условия. Вместо това ще останем с месеци в стария меморандум и се готвим да подпишем трети такъв през месец юли”. Венизелос каза, че правителството на СИРИЗА се е преобърнало и е отстъпило толкова много, че „Тройката или институциите, както я наричат сега, принуждават новото гръцко правителство да напише меморандума със своите ръце”.