„Ние сме на фронтовата линия“, заяви президентът на Литва Даля Грибаускайте, изтъквайки необходимостта от укрепване на отбранителните способности на страната, включително връщане към отменената през 2008 г. всеобща военна служба във връзка с надвисналата военна опасност.
Днес Литва чества 25 години от своята независимост и Грибаускайте за пръв път поздрави сънародниците си не само на литовски, но и на руски, изтъквайки, че националният празник е общ за всички граждани на страната.
Според литовския лидер, страната се намира в първия етап на конфронтацията. „Имам предвид информационната война, пропагандата и кибератаките. В този смисъл ние вече бяхме подложени на нападение“, коментира тя. „Сега вече ние сме длъжни да се защитим от това агресивно поведение“, заяви Грибаускайте. Според нея, опасността за целия регион е голяма. „Нашето обкръжение стана по-малко прогнозируемо и по-агресивно. Имам предвид Русия“, уточни тя, позовавайки се на засилената военна активност на Русия в Калининградска област, на Балтика и във въздушното пространство.
В случай на възникване на военен конфликт Литва, до пристигането на помощ от НАТО, трябва да съумее самостоятелно да се брани поне три денонощия, постави Грибаускайте хипотетичната задача пред въоръжените сили на страната, коментира ТАСС. Силите за бързо реагиране на Алианса могат да започнат да действат най-малко след 72 часа. Необходимо е сами да се държим през това време, смята тя.
Необходимо е да се укрепи отбраната във връзка с геополитическата ситуация, ето защо в края на февруари Държавният съвет за отбрана реши временно за срок от 5 години да се върне задължителната военна служба. За това време ще бъдат подготвени около 16 000 бойци. Това решение днес беше одобрено от кабинета на министрите и ще бъде предадено за одобрение в парламента.
“Смятахме, че сме извоювали свободата си завинаги, но се оказа, че трябва да се борим за нея всеки ден”, каза в интервю за Си Ен Ен Даля Грибаускайте. “През тези 25 години ние сме свикнали на натиск и нарушаване на международното право. Просто сега всичко е по-интензивно и включва допълнителни военни заплахи: разполагането на войници в Калининград на нашата граница, честото нарушаване на въздушното пространство. Това са фактите и Западът трябва да ги приеме много сериозно”, призова президентът на Литва.
Преди няколко месеца представителят на МВнР на Русия Александър Лукашевич заяви, че изявленията на държавния глава на Литва Грибаускайте по адрес на Русия надминават екстремистките изявления на национал-радикалите в Киев. Тогава във връзка със събитията в Украйна тя нарече РФ „терористична държава“.
Един от лидеровите на литовското движение за независимост от СССР - Витаутас Ландсбергис, днес също заяви, че политиката на Владимир Путин може да доведе до нови войни в Европа, предадоха АП и Би Би Си. Той подчерта разликите между съвременната политика на Русия на Путин и тази на първия президент на РФ Борис Елцин. "Онази ера беше уникална. Тогава Русия не искаше да бъде агресивна империя. Елцин се отнасяше към нашата свобода с уважение“, коментира Ландсбергис. Според него, демократичният свят още не е осъзнал промените, настъпили за 15-те години управление на Путин. „От 2000-та година историята трябва да признае нов период – войните на Путин. И това е само началото“, изтъкна той.
Днес САЩ обявиха, че изпращат 3000 войници в Балтийските страни, както и безпилотни самолети, дронове, бронирани автомобили. Те ще участват в тримесечни съвместни учения с партньорите си от НАТО – Естония, Латвия и Литва.