Арменците отбелязват днес 100-годишнината от клането, отнело живота на 1,5 милиона техни предци в Османската империя. Турция обаче продължава да отхвърля думата "геноцид".
Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, е геноцид извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Арменският геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци извършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. (виж Арменски кланета). Жертвите през този период са около 300 000 души.
Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.
Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.
Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина "геноцид", за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се. От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оцелели от арменски геноцид както и техните потомци.
Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април.
За възпоменателната церемония край паметника на жертвите на арменския геноцид в Ереван се очакват няколкостотин хиляди души. Сред поканените са руският президент Владимир Путин и френският му колега Франсоа Оланд.
От българска страна ще присъства зам.-председателят на Народното събрание Красимир Каракачанов.
Напоследък усилията на арменците дадоха резултат и думата "геноцид" беше използвана от папа Франциск. Същото направи и германският президент Йоахим Гаук.
Армения "приветства изявлението, направено от президента на Германия във връзка с 100-годишнината от арменския геноцид." Това съобщи в четвъртък, министърът на външните работи на Армения Едуард Налбандян.
"С тази стъпка, Германия отдава почит на уважението си към паметта на невинните арменци подложени на геноцид в Османската империя под прикритието на Първата световна война," - се казва в изявление на министъра.
След папа Франциск, в над 20 държави по света официално се говори за турския геноцид над арменците, сред тях са Австрия, Франция и Швейцария.
Европейският парламент обяви 24 април за Ден в памет на жертвите на арменския геноцид.
Междувременно турският град Одрин скъса отношения с Хасково, където общинските съветници кръстиха местния парк „Арменци“.