Международен екип от учени публикува комплексно генетично-лингвистично изследване на славяни и балтийци , показващ защо източните и западните славяни са различни, съобщи ТАСС.
Изследването е на Института по обществена генетика. В проекта са участвали учени от много страни на славянските и балтийските народи, сред които Русия, Украйна, Беларус, Литва, Естония, Хърватия и Босна и Херцеговина. В изследването е имало и учени от Великобритания.
Според проучването сходството между всички славянски езици не се нуждае от доказване. В същото време обаче южните славяни външно не приличат на източните и западните. Генетиците са изследвали повече от 8000 ДНК проби. Основните групи са тези на източните славяни (беларуси, руснаци и украинци), западните славяни (поляци, словаци, сърби и чехи) и южните славяни (българи, босненци, словенци и хървати), както и балтийските народи (латвийци и литовци).
Анализът се е провеждал по три генетични системи – Y – хромозомата, които се предават по бащина линия, предаващата се по майчина линия митохондриална ДНК и автозомната ДНК, която включва геномите на майката и бащата. Всички три системи са дали сходни резултати.
Източните славяни, сред които руските централни и южни области, беларусите и украинците, образуват ясно отличима група. Изключение правят източните руснаци, които са генетично отделени от останалите източни славяни.
От западните групи поляците са много близки до източните славяни. В същото време чехите и до някъде словаците са по-близки до немците и някои западни популации. Южните славяни са разделени на западни (словенци, хървати и босненци) и източни (българи и македонци). Може да се каже, че сърбите са по средата. Те генетично са сходни със своите неславянски съседи на Балканите, сред които румънци, унгарци и гърци.
Латвийците и литовците, които са от балтийските популации, имат близост с естонците и някои източни славяни като беларусите. Оказва се, че балтийските популации са генетично близки към волжката група народи.
Обръщайки се към лингвистиката, изследователите построили реконструирано дърво на балтийско-славянските езици. Всички популации те сравнили по три параметъра – генетика, език и география. Най-високата корелация е между генетиката и географското разположение на населението. Смята се, че със своето разпространение в Европа, славяните интензивно са включвали в състава си местните популации, които са живели по техните територии преди тяхното разпространение. Славяните са прокарали своя език и са се потопили в генетични фонд на местното население. Това генетично разнообразие е било различно за различните клонове на славяните.
Източноевропейският субстрат е бил приет от западните и източните славяни. В своята най-голяма част той е бил съставен от балтийските народи, които преди са били разселени по Източноевропейската равнина. Южнославянският субстрат е бил попит от южните славяни и са го съставяли дославянски балкански народи. Тези процеси са свързали западните и източните славяни в единна обща генетична общност, а южните славяни са придобили по-голямо сходство с неславянските народи на Балканите , отколкото с останалите славяни.