На 11 май 330 г. се ражда Константинопол. Преместването на столицата на Римската империя от Рим в града на Босфора е еманация на римското възприемане на света. Стара гръцка колония Бизантион е избрана да приеме римското виждане за света.
По тази причина Средновековна България се сражава с ромеите (т.е. римляните).
Строежът на новата столица започва през ноември 324 година.
Лично императорът Константин Велики очертава плана на градските стени. След по-малко от шест години, на 11 май 330 година, новата столица е тържествено осветена и получава названието Константинопол – градът на Константин.
Той бил изграден по подобие на стария Рим и според най-добрите традиции на римското градоустройство. За разлика от стария Рим обаче Константинопол бил вече не само римски, но и християнски град. В него били построени не само дворци, амфитеатри и акведукти, но и величествени християнски храмове.
Все пак тази енкликтика между езичество и християнство, а по-късно и ислям можем да видим в днешния Истанбул.
Градът пострадва сериозно по време на Четвъртия кръстоносен поход, когато е превзет и плячкосан от завоевателите.
Трагедията настъпва няколко столетия по-късно.
В Близкия Изток и на Балканите навлизат османските турци.
През 1453 г. идва и финалната обсада над града. Султанът Мехмед II построява крепостта Румелихисар близо до града, откъдето се спира достъпа до Черно море. Тактически са спрени и всякакви връзки на града с останалия християнски свят. Въпреки това обаче, нито една европейска държава не оказва помощ на страдащата византийска столица. Срещу колосалната турска армия, състояща се от близо 150 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере едва 7 500 войници, повечето от които не са дори византийци. Въпреки това, благодарение на невероятно здравите стени на града първата турска атака от 18 април е отбита. Мехмед II успява да прекара по сушата част от своя флот в Златния рог и поставя под заплаха укрепленията от тази страна на града. Но щурмът на 7 май отново не успява. На няколко пъти турски топовни оръдия успяват да нанесат поражения на стените на града, което допълнително внася смут във византийския корпус.
В нощта на 28 срещу 29 май 1453 година Мехмед II дава заповед за последната атака срещу Константинопол. Първите две вълни от атакуващи, на нередовните и анадолските части са отбити. Султанът обаче Мехмед дава заповед еничарите, елитните части на османската армия, да атакуват. Това бил и краят на града и на Византийската империя.
На 30 май 1453 година, в 8 часа сутринта, Мехмед II, получил прозвището „Завоевателя“, влиза в града и се моли за първи път в църквата „Света София“, след което по традиция следва тя да бъде превърната в джамия.
Но и това не е краят...
Константинопол е столица на Източната римска империя над 1000 години. През Средновековието е най-богатият и най-големият европейски град с мощен културен живот и доминираща икономика в цялото Средиземноморие.
Градът играе особено важна роля за запазването на ръкописите от гръцки и латински автори през целия период на Средновековието, когато нестабилност и безредици са причина за масовото им унищожаване в Западна Европа и Северна Африка. При падането на града под османска власт хиляди ръкописи са пренесени в Италия от бежанци и играят ключова роля в процъфтяването на Ренесанса.
При завладяването на България от османците част от духовенството бяга в Киев и Москва. Те носят и идеята, че Москва е третият Рим.....