На 7 септември се навършват 76 години от подписването на Крайовската спогодба. Този акт се счита за безспорен успех на българската дипломация, тъй като нашата държава си възвръща изгубена територия без да пролее капка кръв.
В Междусъюзническата война България претърпява първата национална катастрофа. Според Букурещкия мирен договор (22 юли 1913 г.), сключен между България, бившите й съюзници и Румъния, Южна Добруджа е присъединена към северната ни съседка. По време на Първата световна война българските войски навлизат в областта и тя е върната обратно на България.
След втората национална катастрофа обаче Южна Добруджа отново попада в пределите на Румъния. Тя запазва властта си над региона до 1940 г. С кратки прекъсвания там е наложено извънредно положение и цензура.
След избухването на Втората световна война развитието на Добруджанския въпрос пряко зависи от промените във външнополитическата обстановка в Европа. Под натиска на Германия, Съветския съюз и Италия на 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова е подписан договор, по силата на който Южна Добруджа е върната на България. Предвижда се размяна на равен брой румънски колонисти и българи от Северна Добруджа. Кервани от камиони и каруци, претъпкани с българи, пъплят из Южна Добруджа и стоварват в градовете и селата възрастни хора, мъже и жени с разплакани бебета на ръце.
Преди това на 19 август 1940 г. в Крайова започват българо-румънски преговори за разрешение на Добруджанския въпрос. Българското искане е границата да се установи, както е била в 1912 г., с което румънците по принцип се съгласяват. Както пише военният аташе в Букурещ - Недев, румънците искали някои корекции, като напр. Силистра да остане в Румъния, аргументирайки се с това, че градът е бил отстъпен от България на Румъния още преди края на Балканските войни, а също така искат Балчик и Каварна. Румънското искане е за изселване на българите от Северна Добруджа срещу изселването на румънците от Южна, с което първоначално българите не се съгласяват, но по-късно приемат румънското предложение, като е направена алюзия, че Германия одобрява тази размяна. Румънците използват като аргумент и българо-гръцкото споразумение от 20-те години наминалия ХХ в. за изселването на българите от Беломорието. Приемайки това условие, на практика България завинаги се отказва от претенции към Северна Добруджа. Икономическите претенции на Румъния също са внушителни. Те възлизат на 20 милиарда леи за подобренията, които те са направили в областта, за строежи и казарми, училища, болници, пътища, държавни постройки, прокарване води за напояване и др. За целта представят и подробни сметки и изчисления за това. Българската делегация отказва по принцип да се плаща за каквито и да е подобрения. По-късно румънските искания спадат до сумата 2 млрд. леи, като по това време 1 румънска лея струва 0.40 български лв.
На 30 август във Виена се подписва вторият виенски арбитраж за Трансилвания, на 5 септември на власт в Румъния идва генерал Йон Антонеску, на 6 септември крал Карол II абдикира от престола в полза на престолонаследника Михай. След дълги протакания от страна на румънците и след натиск от страна на Германия и Италия, на 7 септември се подписва Крайовската спогодба.
Връщането на Южна Добруджа с основание се счита за огромен успех на българската дипломация и преди всичко на цар Борис ІІІ. България успява да си възвърне територия изцяло по мирен път, без да се пролее нито капка кръв. Този факт предопределя и запазването на Южна Добруджа в българските предели след Втората световна война.