Анализ на човешки останки, датиращи отпреди 2000 години, разкри наличието на малария на Апенинския полуостров по времето на Римската империя. Така информацията, публикувана в журнала Current Biology, даде отговор на дългогодишния дебат по темата.
Учените са доказали това, изследвайки митохондриални геноми, взети от зъбите на заровени тела в три италиански гробища, датиращи от между 1-ви и 3-ти век след Христа.
Геномните бази данни са важни, най-вече защото са ключът към истината кога и как паразитите са се развивали у хората. Също така те дават по-детайлна информация относно еволюцията на болестта у човешките същества.
"Маларията е значим исторически патоген, разпространил широко смърт в Древен Рим", отбелязва еволюционният генетик Хендрик Пойнар, директор на ДНК центъра "МакМастърс", където е проведено проучването.
Маларията е покосявала средно около 450 000 души годишно в Римската империя, повечето от които са били деца по 5-годишна възраст.