През Средновековието в Европа животни са били осъждани на смърт за човешки престъпления. Изправяни пред съда, те е трябвало да отговарят за своите деяния, макар да са извършени без умисъл. Повдигани са различни обвинения, включително за убийство.
Пословичен е случай от 1386 година, когато прасе е осъдено на смърт за убийство във Франция. Процесът е документиран и става толкова известен в страната, че е акцент в творби на художници.
В края на XIV век прасе обезобразява лицето на малко дете, което по-късно умира от раните си. В съдебните записки се казва, че животното е признато за виновно и трябва да бъде обесено на градския площад – за да служи като пример за другите животни, които „възнамеряват” да попаднат в графата рецидивисти. Ясно им е показано какво ги чака...
Нещастното прасе е облечено в човешки дрехи, а екзекуторът получава десет монети дение. Вестник „Ню Йорк Таймс” разказва за необичайния случай в брой, публикуван през 1897 година. Изданието посочва, че действията се развиват през XIV век в северната провинция Ил дьо Франс.
Обесването на прасето не е единственият необичаен случай. Кучета, крави, плъхове и дори насекоми са изправяни пред Темида. Призовавани са свидетели, а животните дори получават служебни адвокати.
Спазени са всички законови стъпки – от повдигане на обвинение, до крайната присъда. През 1266 година отново прасе е признато за виновно по обвинения в убийство. По-късно е публично изгорено.
През 1457 година край Париж свидетели виждат как свиня и шест малки прасенца нападат и убиват 5-годишно момче. Следва съдебен процес, в който са призовани свидетели, има двама прокурори и няколко защитници на обвиняемите. Вината на свинята е доказана, и тя е обесена. Малките прасенца обаче отървават кожата, защото съдът смята, че – макар да са били нацапани с кръв – в нито един момент не са нападнали момчето.
Векове след необичайните случаи историците се питат каква е била целта на тези съдебни процеси срещу животни, и дали съдиите и адвокатите не са се чувствали нелепо по време на делата.
В своя книга историкът Пол Фридланд разглежда необичайни случаи във Франция през изминалите векове. Той поставя логичния въпрос за целта на дадена присъда и последиците от нея. На първо място – възмездие, и на второ – възпиране. Смъртното наказание би възпряло друг човек от извършването на престъпление, виждайки какво го грози.
„Наказанието на прасе се за убийство противоречи на модерното ни разбиране на съществената част на наказанието. А именно, защо да убиваш животно, което не е способно да извърши преднамерено криминално деяние”, пита авторът. И докато неговият труд е фокусиран само върху френското минало, то подобни случаи са документирани и в други страни, и в други времеви периоди.
„Миналото е чужда вселена. В миналото нещата са се правили по различен начин, неразбираем за нас”, посочва още историкът. Случаят с обесеното прасе звучи като анекдот за модерната правосъдна система, но в Средновековието то е било част от ежедневието.
Някои историци повдигат и моралния въпрос на фона на времената, в които живеем. Преди векове животните са били убивани, но са получавали преди това възможност за защита, колкото и налудничаво да звучи това от правна гледна точка. Днес хора издевателстват над животни без каквато и да е причина, но правосъдието е „сляпо” за тях.