Офанзивата на Турция срещу кюрдския анклав Африн отваря нов фронт в голямата война в Сирия. Целта на турското нападение е да се предотврати консолидирането на автономния регион на сирийските кюрди.
Според официалната турска позиция, в Северна Сирия трябва да се отвори "коридор за сигурност", контролиран пряко или непряко от Анкара. Ако обаче Турция наистина се тревожи само от опасността, която създават за нея сирийските кюрди (както твърди), тогава тя би могла да приеме американското предложение за подсигуряване на сирийско-турската граница. Само че Турция иска нещо повече: да получи парче от сирийската торта, каквото вече си осигуриха Русия и Иран.
Прибързани бяха надеждите, че сирийската война постепенно отива към края си. Вярно е, че с руска и иранска военна помощ режимът на Асад победи опозицията, а т.нар. "Ислямска държава" (ИД) изчезна от картата на Сирия. Но причините за първия конфликт не са отстранени, а ИД, чиято терористична идеология е жива и до днес, може да се върне във всеки един момент. Тъкмо за да попречи на това, Америка продължава да си сътрудничи със сирийските кюрди. Сега обаче Турция обявява война тъкмо на онези кюрди, които прогониха и победиха ИД. Така възниква опасението, че т.нар. "Ислямска държава" може да използва шанса и да се завърне, ако занапред в Северна Сирия думата имат Турция и нейните съюзници от тамошните ислямски милиции. Друг резултат от турската офанзива е новото сближаване на Анкара с Москва, която одобрява нападението. Защото Русия иска да попречи на САЩ да изградят военни бази на територията на сирийските кюрди.
Съотношението на силите във войната в Сирия може и да се променя, но самата война продължава. Турция срещу сирийските кюрди – в момента това е просто един от многото фронтове. Близо до Африн турските войски са се изправили срещу американски войници, а край Ефрат в източната част на Сирия едни срещу други са застанали ирански и американски подразделения. Непосредствено под Голанските възвишения пък са бойците на иранската Революционна гвардия, които заплашват Израел.
Миналото вече ни е показвало, че Сирия е твърде близо до Европа. Всяка нова военна акция поражда и нови бежанци. Същото важи и за Африн, където военните действия прокудиха много сирийци от Алепо. Тъкмо тези хора не желаят сега Турция да ги "освобождава", пише Райнер Херман от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".