Публикуваните наскоро пътни дневници на Алберт Айнщайн разкриват, че великият физик е имал расистки и ксенофобски убеждения. Дневниците са писани между октомври 1922 и март 1923 година по време на пътуване в Азия и Близкия изток. В тях ученият прави негативни обобщения - например нарича китайците „трудолюбиви, мръсни и тъпи“.
Години по-късно Айнщайн ще стане защитник на правата на човека в САЩ и ще наречe расизма „болест на белите хора“, коментира Би Би Си. Бидейки с еврейски произход, усетил влиянието на антисемитизма, той дълбоко симпатизира на цветнокожите в САЩ. Имал навика често да се разхожда в кварталите с афроамериканци в сегрегирания Принстън, Ню Джърси, където живее, след като напуска Германия.
Сядал на стълбите пред къщите, говорел с хората и черпел с бонбони децата им, припомня научният сайт Science Alert. Пътните дневници излизат за пръв път в отделна книга и са издадени от университетското издателство на „Принстън", предаде OffNews. Айнщайн започнал пътуването си от Испания и се отправил към Близкия изток, а после през Шри Ланка (тогава Цейлон) се отправил към Китай и Япония.
Той описва пристигането си на пристанище „Порт Саид“ в Египет, където „левантинци във всякакви нюанси, сякаш изсипани от ада“ се качили на неговия кораб, предлагайки стоки. Описва и времето, прекарано в Цейлон, а за хората там пише: „Живеят в страхотна мръсотия и голяма смрад направо на земята, правят малко и се нуждаят от малко”. Но най не му допадат китайците. Според статия на в. „Гардиън" за дневниците, физикът описал китайските деца като „бездуховни и тъпи". Казва, че ще е жалко, „ако тези китайци изместят другите раси". Нарича още китайците „особена стадоподобна нация" и „по-скоро автомати, отколкото хора". Добавя, че мъжете и жените в страната не се различават много и се чуди защо мъжете не могат да се защитят от фаталното привличане на китайките.
По-благосклонно се изказва за японците. „Средностатистическият японец не създава проблеми, безличен е, изпълнява с удоволствие социалната си функция, която му се е паднала не по избор, но се гордее със своята общност и нация. Изоставянето на традициите в полза на европейските не подкопава националната му гордост. Японските жени му се сторили украсени и учудени, чернооки, с черни коси, с широки глави забързани.