"Купуваме само най-евтиното, друго не можем да си позволим": Германия е една от най-богатите страни в света, но около 10% от възрастните германци прекарват старините си в бедност. Какви са причините и как се живее така?
Уве Зауер е на 66 години, по професия е строител на пещи и камини. Работил е 20 години по специалността. Днес е пенсионер и му се налага да преживява с 321 евро на месец.
„Работата ми беше много тежка. След толкова години в тази професия кръстът ми е разбит, коленете - също. Но никой не се интересува от това", казва мъжът.
След тежка автомобилна катастрофа през 2013 г. Зауер претърпява операция на десния крак. Поставени са му две метални пластини и девет винта. След което е пенсиониран по болест.
Милиони живеят в бедност
Понеже парите не му стигат, редовно посещава кухня за бедни в Берлин. В нея се приготвя храна за поне 120 души на ден, отделно се доставят 500 литра яхния на различни социални организации.
„При нас идват хора от най-ниската социална прослойка. Хора, които нямат достатъчно пари, за да изкарат месеца", казва Михаел Райхелт от социалната кухня.
Статистиката показва, че през 2019 година в Германия общо 3,2 милиона души над 66 години са живели в бедност. Към тази категория се причислява всеки, който получава по-малко от 60% от средния за страната доход. Това се равнява на 781 евро на месец. Който разполага с по-малко от тази сума, в Германия е смятан за беден.
По данни на ОИСР около 10% от германците над 66 години живеят в бедност. По този показател страната заема място в средата на класацията - наравно с държави като Испания и Чехия. Най-много бедни в тази възрастова група ОИСР регистрира в Южна Корея (43%), следвана от Латвия и Естония. България заема четвъртото място с над 27% дял на хората над 66 години, които живеят в бедност.
Причините, водещи до бедност, могат да бъдат най-различни: например ниско заплащане на труда или дълги периоди на безработица, обяснява Марион Висоцки, която ръководи берлинската социална кухня. Срамно е, че в страна като Германия кухните за бедни са се превърнали едва ли не в институция, от която зависи оцеляването на толкова много хора, добавя тя.
"Не, не се срамувам"
Веднъж седмично Уве Зауер и съпругата му пазаруват храна в магазина. Там те избират само най-евтиното - например 400 грама мек салам за 99 евроцента. „Друго не можем да си позволим", казва Уве. "Но сме свикнали да се оправяме с малко. Човек не се нуждае от кой знае колко, за да е щастлив. Здравето все пак е най-важното на този свят."
Всеки четвъртък двамата посещават социалната кухня. И не се срамуват, че зависят от тази помощ. "Не, не се срамувам. Бедността не позори човека", казва Уве Зауер.