Четиринадесет страни-членки на Европейския съюз, включително Германия и Франция, са активизирали усилията си за създаване на сили за бързо реагиране на блока, които да се използват за бърза намеса в международни кризи, разкрива високопоставен източник от Брюксел пред „Ройтерс“, съобщи „Фокус“.
Първите опити за създаване на европейски военни сили датират отпреди 20 години.
Идеята е да се създаде бригада от пет хиляди войници, вероятно с кораби и самолети, която да може да се притича бързо на помощ на чуждестранни демократични правителства, изпаднали в трудна ситуация, обяснява събеседникът на британската агенция.
Министрите на отбраната на ЕС ще разгледат идеята на редовна среща в четвъртък, председателствана от ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел, който често е отправял критики към нежеланието за по-сериозна намеса на блока в чужбина, особено в пропадащи държави като Либия.
14-те държави са Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Германия, Гърция, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Словения и Испания.
След първите обсъждания през 1999-та, през 2007 ЕС създаде система от бойни групи с 1500 души персонал, която бе предназначена да реагира на кризи, но никога не е използвана досега. Тези бойни групи вече биха могли да формират основата на т.нар. First Entry Force.
От тази година блокът има общ бюджет за съвместно разработване на оръжия, изготвя военна доктрина за 2022 г., а през миналата година за първи път направи анализ на военните си слабости, предаде „Фокус“.
„Борел винаги е казвал, че ЕС трябва да научи езика на силата“, каза служителят, визирайки военната сила.
Както обяснява „Ройтерс“, Европейският съюз има огромна икономическа мощ, чрез която проектира „мека сила“ и разпространява влиянието си чрез търговия и помощи, но той има само ограничено военно присъствие по света, за да защитава интересите си. Традиционно блокът разчита на военните способности на НАТО, но поредица американски президенти, и най-вече Доналд Тръмп, изискват от Европа да направи повече за собствената си сигурност и да подсигури границите си.
Излизането на Великобритания от ЕС също даде нова спешност на амбициите на блока, тъй като той вече не може да разчита на Лондон. Освен това ЕС вече е освободен от ограниченията, които налагаха британските правителства на отбранителната политика на Съюза, тъй като Лондон се отнасяше скептично към всички приобщаващи проекти в тази сфера.