Иран пресъхва. Тази година се очаква да е сред най-сухите през последните 50 години. От 85-те милиона души в страната около 28 милиона души живеят в райони с воден стрес, най-вече в централните и южните райони. Недостигът на вода засяга всички сегменти на обществото, от градските домакинства до селските общности, съобщи „Инвестор“.
Иран не е единствената страна в това положение, пише Foreign Policy. От 17-те държави с най-голям воден недостиг в света 12 са в Близкия изток и Северна Африка, което включва всички крайбрежни държави от Персийския залив.
За справяне с водните предизвикателства в региона Иран и арабските му съседи могат само да спечелят, ако заложат на регионално сътрудничество за насърчаване на водната сигурност, като същевременно сведат до минимум вредата за екологията на Персийския залив. Регионалното сътрудничество в тази област е лесно и президентът на САЩ Джо Байдън има основателни причини да го насърчи, като се има предвид фокусът на неговата администрация върху борбата с изменението на климата.
През последното десетилетие иранските власти инвестираха много политически и финансов капитал в справянето с нарастващия проблем с недостига на вода. Това включва инициативи за увеличаване прилагането на обезсоляване и прехвърляне на вода от Персийския залив към бедни на вода провинции в централен Иран. Преносът, който вече е в ход, включва четири основни водопроводни линии и нарастващ брой захранващи обезсоляващи инсталации. Очаква се проектът да струва общо 285 млрд. долара при завършването му към 2025 г., като създаде около 70 хил. работни места.
Обезсолената вода ще се доставя до тежката промишленост и обширния селскостопански сектор на Иран (последният представлява 90 процента от цялото използване на водата в Иран). Използването ѝ ще запази в земята ценни подводни ресурси, които биха могли да спестят вода за местните селски общности и да предотвратят по-голяма миграция от селските към градски райони, които не са добре подготвени за приток на мигранти.
В някои части на страната липсата на вода пряко доведе до сблъсъци между общностите и между местното население и силите за сигурност. С други думи, проблемът с водата в Иран е сериозно политическо предизвикателство на много нива.
Способността на Техеран да се справи с водната си криза също е свързана с външнополитическите предизвикателства. Влошената водна криза в Иран не е само резултат от тежкото засушаване през последните няколко години. Тя съвпада с налагането на последния кръг от санкции на САЩ, най-тежките санкции, налагани някога на държава. На свой ред финансовата мощ на Техеран и достъпът до най-новите налични водни технологии са драстично ограничени.
В същото време решимостта на Вашингтон да спре износа на ирански нефт доведе до това, че Техеран търси алтернативни източници на доход. Наред с други, водоемките индустрии като нефтохимическата промишленост, добивната промишленост и стоманата са най-привлекателните, като се имат предвид нетърпеливите клиенти в Азия (главно в Китай, който по някои сметки има големи инвестиционни амбиции в иранската икономика, включително минния сектор), които са склонни да избегнат санкциите на САЩ.