Вероятно ниският рейтинг на лидера на “Единна Русия” щеше да намали депутатите от управляващата партия. Вероятно с петимата, които президентът избра за водачи, търси път към спокойствие за пандемията, към семейството, армията и традиционния избирател, който иска твърдост спрямо Запада.
Вероятно на руския държавен глава не допадна по-меката политика и еманципацията на наследника му в Кремъл. Вероятно и разследването на Навални за имотната империя на премиера за 1,2 милиарда долара му е отнела партийната любов.
Липсата на бившия премиер Дмитрий Медведев във федералния списък за изборите за Думата през септември не е ниска оценка за партийната му работа. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Такова беше лаконичното публично обяснение след голямата изненада миналата събота, обявена на конгрес на управляващата партия “Единна Русия” лично от президента Путин.
Новината за изключването на лидера на партията от федералната партийна листа е шок. Още повече че според запознати новите водачи в списъка били определени в пълна тайна, а самият Медведев научил какво му се готви в последния момент и на практика бил поставен пред свършен факт. По подобен модел на 10 ноември 1989 г. в България бившите съратници на Тодор Живков му отнеха цялата власт.
Като председател на “Единна Русия” досега политикът, който години бе дясната ръка на Путин, бе първи в списъка както през 2011 г., така и през 2016 г. Това ясно показваше, че той води управляващата формация към изборните успехи. Но не и този път. Защо ли? Какво се случва в Русия?
“Партията се намира в непрекъснато движение, тя непрекъснато се обновява и това среща подкрепа”, обясни Песков. Мнозина изтълкуваха обяснението като несръчен опит да се замаже унижението, на което бе подложен Медведев. Присъстващи на конгреса разкриват, че той е бил смазан, в очевидно лошо настроение.
Вярно е, че във водещата петица в списъка има три имена, които са на хора, доста по-неизкушени от политиката, които биха могли да символизират някакво обновление. Това е преди всичко Денис Проценко, главен лекар на клиниката за болни от COVID-19 в московското предградие “Комунарка”. Малко преди конгреса в интервю докторът дори заяви, че няма никакво намерение да се кандидатира за депутат. След това обаче Путин му се обадил лично и нещата се променили.
Другите две сравнително непознати имена са на детския омбудсман Ана Кузнецова и на съпредседателката на Общорусийския народен фронт и шефка на образователния център “Сириус” Елена Шмельова. Баш водачите в списъка – министърът на отбраната Сергей Шойгу и министърът на външните работи Сергей Лавров, са “стари муцуни” и за вливане на свежа кръв в техния случай трудно би могло да се говори. Истината е обаче, че в момента те са доста популярни в Русия заради твърдите си позиции към Запада.
В руска медийна класация наскоро Шойгу бе обявен за най-рейтинговия министър. Военният шеф е единственият, с когото Путин споделя прочутите си имиджови пътувания като Рамбо в тайгата.
Колкото до Лавров, формално той не е член на “Единна Русия”, но явно дори не се прави опит да се имитира политическа неутралност на дипломат номер 1.
Не такъв е случаят с Медведев. Според руското издание “Медуза” той много се надявал пак да е начело на списъка на “Единна Русия”, защото мечтата му била да стане шеф на Думата след влизането в парламента – на практика това е вторият по значимост пост в държавата.
Путин не само че го отряза от тази мечта, но дори не му позволи като лидер на партията да представи кандидатите, както това се е правило досега на конгреса. Вместо това президентът сам излезе на трибуната и изчете имената, като така не остави никакво съмнение, че решението за водещата петорка е еднолично негово.
За никого не е тайна, че силният човек в Кремъл отдавна не е доволен от работата, а вероятно и от личната преданост на някогашния си близък съратник. Това стана ясно миналата година, когато Медведев и цялото правителство неочаквано за външните наблюдатели подадоха оставка, а за премиер бе назначен бившият данъчен шеф Михаил Мишустин. Всичко пък се случи само ден след като Путин поиска от Федералното събрание ключови промени в конституцията, които на практика по-късно му дадоха възможност да управлява до 2036 г., когато ще е на 84 г. При тази рокада Медведев бе назначен на синекурната позиция зам.-шеф на Съвета за сигурност на Русия, създадена специално за него.
Според Би Би Си антирейтингът на бившия премиер е сред основните причини за отсъствието в списъците. Няколко месеца преди парламентарните избори той събира 66,6% неодобрение, а водената от него управляваща партия е с най-ниската си подкрепа от години насам.
Едва ли тази ситуация допада на Путин в смутните времена на кризата с коронавируса и изолацията на Москва на международната сцена. Още повече че новият състав на Държавната дума ще отговаря за президентските избори през 2024 г., на които след поправките в конституцията Путин отново ще има право да се яви. Въпреки почти едноличния режим силният човек в Кремъл все пак ще се нуждае от солидно присъствие на партията си в парламента, каквото лидерството на Медведев не може да осигури.
С новата водеща петица президентът опитва да даде на партията по-широка обществена подкрепа – на армията (чрез Шойгу), на привържениците на твърдата позиция спрямо Запада (чрез Лавров), на благодарните към борците срещу невидимото зло – коронавируса (чрез Проценко), на феновете на традиционното семейство (чрез Кузнецова, която е многодетна майка) и на средите на гражданското общество такова, каквото си го представя Кремъл (чрез Шмельова), коментира Би Би Си. Освен това Шойгу и Лавров са много популярни сред по-възрастното поколение, т.е. те държат здраво твърдия електорат. Главният губещ от всичко това е Медведев.
Денис Волков от центъра “Левада” коментира, че Медведев е твърде непопулярен и руският политически живот вече е уморен от него. Мнозина го смятат за изключително нехаризматичен. Припомнят също, че преди няколко години опозиционерът Алексей Навални извади на показ тайната имотна империя на бившия премиер за около 1,2 млрд. долара и разказа подробно чрез какви корупционни схеми е създадена тя.
Но има и нещо друго. Откакто Медведев бе президент, отношението на Путин към него стана доста двусмислено. Той сякаш никога не можа да му прости, че докато бе в Кремъл, близкият му съратник и приятел опита да води една малко по-еманципирана политика и някои среди в страната и навън започнаха да гледат на него като на по-мека и либерална версия на руския автократичен модел. Т.е. Медведев имаше някакъв шанс да се превърне в реален конкурент за най-върховната власт. Но преди втория мандат на изборите през 2011 г. той доброволно отказа да се кандидатира и разчисти пътя за Путин.
Това пък е причината настоящият държавен глава винаги да държи Медведев близо до обилната държавна хранилка, но изолирайки го все повече от възможността за реално влияние, каквото би било влизането му в парламента и евентуалното му избиране за шеф на Думата.