Поредица от закони дават повече права на жените в Саудитска Арабия. Управляващите в Рияд обявиха в началото на юни още няколко реформи, които ще позволят на жените да живеят сами в жилище без да е необходимо разрешение от мъж, който им е настойник, както и да посещават Мека без да са съпроводени от мъж.
Промени ще има и по отношение свободата на словото. Генералната комисия за аудиовизуални медии в Саудитска Арабия обяви миналата седмица, че процесът по одобряване на вносни книги и списания ще бъде улеснен. Това означава по-малко цензура и по-голям достъп до книги в страната, която е печално известна със строгия контрол над медиите и печата, обясниха членове на комисията пред „Саудитски вестник“. Властите предприеха и друга мярка, която събуди не само одобрение: в края на май от министерството по мюсюлманските въпроси обявиха, че силата на усилвателите на джамиите ще бъде намалена с две трети.
В основата на реформите е престолонаследникът Мохамед бин Салман. Сигнали за обществена промяна в силно консервативното кралство имаше още при управлението на Абдула бин Абдул Азис, който беше на власт до 2015 година. Но повечето от наскоро обявените реформи са повлияни от престолонаследника Мохамед бин Салман.
Пакет от реформи
През 2016 година той представи „Визия 2030“ - поредица от социално-икономически реформи, които целят да превърнат страната в едно по-модерно, либерално и привлекателно за туризъм и бизнес място. След 2016 година бяха предприети някои ключови промени – отменена беше десетилетната забрана за посещение на кината, а на жените беше разрешено да пътуват сами. Имаше и слухове, че Саудитска Арабия смята поне до известна степен да разхлаби и строгата забрана за консумация на алкохол.
Темпът на реформите е „смайващ“, казва Робърт Могилницки от Института за държавите от Арабския залив във Вашингтон. „Престолонаследникът и водещите политици очевидно се опитват да поставят в равновесие дългосрочните цели и конкретно постигнатия напредък“, допълва той и обяснява, че реформите срещат подкрепата на по-младата част от населението. А почти две трети от гражданите на Саудитска Арабия са на възраст под 35 години.
Неясно остава обаче каква е генералната посока на тези реформи, казва политологът Нейтън Браун. “Като цяло оставам с впечатлението, че те са част от едно основно либерализиране в някои социални сфери, но не и в политическата сфера. Някои от промените са важни за ежедневието и не бива да бъдат подценявани. Но не става въпрос за структурни промени“, смята той. В публикация за фондация “Карнеги” Браун пише, че “социалната либерализация и политическата либерализация не вървят ръка за ръка”. Много от промените са довели до промени по отношение на персонала, администрацията и законодателството, но не и до фундаментална реформа. Сигурно е обаче, че реформите са допринесли за концентрирането на още повече власт в ръцете на кралското семейство и по-конкретно на Мохамед бин Салман. Мнозина критици гледат на него като на политически престъпник, особено след бруталното убийство на журналиста Джамал Кашоги през 2018 година.
Прогрес или пропаганда?
Реформите действително отслабиха силното влияние на уахабизма, който се основава на крайно строгото тълкувание на Корана. Ограничена беше властта на религиозната полиция, която допреди няколко години патрулираше по улиците, за да санкционира онези саудитци, чието облекло не отговаря на разпоредбите. Освен това тя контролираше дали ресторантите и магазините остават затворени по време на молитвите. Тези времена отминаха. Макар това да не означава, че уахабизмът е преодолян, „той вече не се подчертава така, както преди“, казва Браун.
Едно обаче не се е променило - непрозрачният процес на взимане на решения в центъра на властта. Затова и мотивите на управляващите за тези реформи остават неясни. Критиците на режима казват, че нововъведенията не решават проблема със спазването на човешките права в Саудитска Арабия, защото всеки, който се противопостави на реформите, е заплашен от арест, цензура или още по-тежки наказания, подчертава Дуа Дайни от Европейската саудитска организация за човешки права.
Въпреки някои промени, досега не е имало реално подобрение в отношението към политическите затворници. Свободата на словото също не е станала по-голяма, казва Дайни: “Реформите не се отразяват съществено на спазването на човешките права. Докато това е така, не става въпрос за нищо друго освен за пропаганда.“