Финансовият министър на Сърбия и бивш кмет на Белград Синиша Мали е бил собственик на 24 луксозни апартамента на българското Черноморие. Това става ясно от разследване на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), известно като Pandora Papers.
По данни на белградският вестник "Данас", цитиран от "24 часа", Мали е купил луксозните жилища на стойност от около 5 млн. евро като собственик на две офшорни компании на британските Вирджински острови. Това е доказано от документите, до които са стигнали журналистите от сръбската мрежа за разследваща журналистика КРИК в рамките на международния проект.
Още през 2015 г. журналистите от КРИК разкриха, че тогавашният кмет на Белград е купил 24 апартамента в българския курорт "Свети Никола". Тогава обаче той ги обвини в лъжа.
"Ако установите, че съм собственик на който и да е от тези апартаменти - ваши са. Ще получите ключ в същия момент", заяви Мали на журналистите от КРИК на пресконференция, свикана заради обявените от тях данни.
Разкритието, че Мали е купил тези недвижими имоти доведе до бурни реакции в сръбското общество.
КРИК посочва, че стойността на жилищата многократно надхвърля законните приходи на сръбския министър. Мали все пак призна, че е купил един апартамент - този, който е на негово име.
Последните разкрития по Pandora Papers обаче сочат, че Мали е бил собственик и на двете офшорни компании, купили и останалите 23 апартамента.
Разследването Pandora Papers обхваща 11,9 милиона документа, засягащи целия свят. По него са работили 600 журналисти от 117 държави.
130 лица, сред които повече от 30 водещи политици, са били обект на разследване. Сред тях са кралят на Йордания и чешкият премиер, както и лидерите на Чили, Еквадор и Доминиканската република Себастиан Пиньера, Гийермо Ласо и Луис Абинадер. Сред бившите управляващи изскача и името на експремиер на Великобритания Тони Блеър.
Преди 5 години пък гръмна скандалът с разкритията от "Досиетата от Панама" (Panama Papers) относно финансовите мерки на офшорни компании и техните крайни бенефициенти. Сред лицата, които изплуваха тогава, имаше и българи.
Данните бяха най-голямото изтичане на секретна информация за офшорни сметки в историята. Над 200 хиляди такива дружества бяха част от разследването на досиетата от Панама.