Коментар на германския журналист Мартин Ганзлмайер:
Ангела Меркел си тръгва. Не ѝ достигнаха само две седмици, за да счупи рекорда на Хелмут Кол като най-дълго управлявал канцлер. Но за разлика от ерата на Кол, а преди това и на Конрад Аденауер, сега хората в Германия нямаха онова чувство за оловна тежест и убеждението, че е крайно време канцлерът да слезе от сцената. Точно обратното: Меркел без конкуренция заема първото място в списъка на най-харесваните германски политици. А това е доста неочаквано след 16 години на власт.
Но именно промяната е това, което държи демокрацията жива. Без съмнение по време на управлението на Меркел останаха несвършени неща. Дигитализацията и опазването на климата са само два примера, които доказват, че Германия спешно се нуждае от ускоряване на темпото. Независимо от това обаче можем да бъдем благодарни, че през последните 16 години Ангела Меркел уверено навигира страната ни през не една и две бури: със сигурна ръка, със задълбочено вникване в проблемите и с огромна работоспособност.
Силните страни на канцлерката
Дали бъдещите учебници по история ще я наредят до Кол, Бранд и Аденауер? Със сигурност. И то не само защото беше първата жена на този пост и произхожда от ГДР. Рядко на един правителствен ръководител в Германия му се е налагало да се бори срещу толкова много кризи: финансовата и банковата криза, кризата на еврото, украинската война, Брекзит, бежанците, пандемията… Това бяха все тежки сътресения, които в други демокрации навярно биха довели до икономически срив и до възход на популистите. Подходът на Меркел към кризите беше от решаващо значение за това, че Германия остана икономически силна и политически стабилна. А солидните държавни финанси сериозно смекчиха последиците от пандемията.
Много страни завиждаха на Германия, че тъкмо "Mutti" (бел.ред. галеното "мама", с което понякога се говори за Меркел) ръководи държавните дела на Германия. Днес страната се радва на висок авторитет по света, а това също е заслуга на Ангела Меркел. Тя се превърна в антипод на такива мачо-популисти като Тръмп, Путин или Ердоган. Тя никога не си е падала по пламенни речи и харизматични визии. Затова пък на международната сцена всички я смятаха за гениален посредник. Дори малките държави знаеха, че могат да разчитат на думата на Меркел. Люксембургският премиер дори я нарече "машина за компромиси". Търпението ѝ изглежда безгранично - доказва го фактът, че не прекъсна разговорите нито с руския президент, нито с китайския партиен и държавен ръководител.
Добре известни са и грешките на Меркел
Меркел рядко е била толкова смела и толкова добър комуникатор, колкото в началото на пандемията от коронавирус. Възгледът ѝ, че определени нейни решения са "безалтернативни", попари дискусионната култура - не само в собствената ѝ партия. И въпреки всичко: Ангела Меркел остана 16 години начело на правителството в Берлин - без никакви прояви на суета и без нито един скандал. А това е рядко срещано в политиката. Федерална република Германия през последните десетилетия обикновено има късмет с канцлерите. За Ангела Меркел този извод важи с особено голяма сила.