Лондонският "Таймс" пише днес, че над 400 наемници от руската частна военна компания "Вагнер" оперират из Киев със заповед от Кремъл да ликвидират президента Володимр Зеленски и неговото правителство и да подготвят почвата за установяване на контрол над Украйна. Тази групировка, управлявана от близък до руския президент Владимир Путин, е прехвърлила преди пет седмици свои бойци от Африка, които са получи задачата да обезглавят управлението в Киев срещу щедро заплащане. Според изданието украинските власти са се сдобили с тази информация в събота сутринта, и малко след това в Киев бе наложен 36-часов полицейски час с цел прочистването на града от диверсантите. А цивилното население бе предупредено, че който наруши полицейския час, ще бъде сметнат за враг и може да бъде ликвидиран.
"Телеграф" набелязва петте ключови елемента от развитието вчера на руската инвазия в Украйна и съпътстващите я обстоятелства. Според изданието на водещо място са появилите се надежди за деескалация, след като украинският президент Володимир Зеленски се съгласи на преговори с представители на нашественика. След това е повратният момент във външната политика на Европейския съюз с решението да достави оръжия на трета страна, тоест Украйна. "Още едно табу падна", цитира "Телеграф" думите на Урсула фон дер Лайен, която обяви това решение. Трети важен факт е последицата от решението на Запада да отреже достъпа на руската централна банка до резервите ѝ - опашките пред банкоматите в Русия вчера от желаещи да теглят рубли в брой. Вестникът подчертава и смелостта на един украинец от Бердянск, документирана на видео, който с голи ръце и докато пуши цигара премества мина от шосе навътре в гората, без да чака сапьорите. Петото важно събитие от вчерашния ден, според делничното издание на "Телеграф" е първото признание на руското командване, че в тази т.нар. специална военна операция са дадени жертви в жива сила. Вероятно поради редакционния си график в публикацията не се изтъква разпореждането на президента Владимир Путин руските сили за стратегическо възпиране да бъдат поставени в "специален режим на носене на бойно дежурство", което предизвика остри реакции от страна на НАТО и САЩ.
"Гардиън" съобщава, че според социологическо проучване през уикенда в Украйна президентът Володимир Зеленски има одобрението на 91 на сто от анкетираните две хиляди украински граждани. Рейтингът на държавният глава сега е три пъти по-висок спрямо декември м.г. на въпроса дали украинската армия ще успее да отблъсне нашествениците към 70 на сто отговарят положително. Разбира се анкетата не обхваща населението на анексирания Крим и двете сепаратистки "народни републики" в Източна Украйна, отбелязва лондонското издание.
Беларус се готви да прати в Украйна свои войници като подкрепление на руските си съюзници, пише днес "Вашингтон пост", като се позовава на източник от администрацията на САЩ. Според източника, пожелал анонимност, дислоцирането на беларуски войници може да започне още днес. "Вече е много ясно, че Минск е удължение на Кремъл", казва той. Такова развитие вероятно ще осуети обявените преговори на между Киев и Москва на беларуско-украинската граница, коментира вестникът.
В друга публикация вашингтонският всекидневник подчертава, че с привеждането в готовност на ядрения арсенал на Русия кризата навлиза в още по-критична фаза. Заради осакатяващите икономически санкции се увеличават шансовете руският лидер да осъзнае, че оцеляването на Русия и неговото лично оцеляване са изложени на риск.
В заглавието на редакционна статия "Ню Йорк пост" констатира, че ядрената заплаха от Путин са "още празни приказки на главореза". Според изданието никой не трябва да възприема заповедта му да постави в повишен режим на готовност руските ядрени сили като нещо различно от поредна абсурдна психологическа манипулация, след като той седмици наред казваше, че няма да напада.
Според вестника сега Путин установява, че "орехът е по-костелив от очакваното". Той е изненадан от героичния украински народ, светя като цяло и от своя народ. Така че той се опитва да смени темата с внушението: ако те не се преклонят пред моите войски, ще им напомня, че имам атомни бомби и това ще накара декадентите западняци да се обезпокоят какво ще загубят, като ми създават проблеми. Същото важи и като предупреждение към Швеция и Финландия да не проявят интерес към влизане в НАТО. Изобщо Путин се надява, че страхът ще донесе победата въпреки храбростта на Украйна и възмущението на цивилизования свят.
"Ню Йорк пост" цитира мнението на бившия съветник по националната сигурност към Белия дом Хърбърт Р. Макмастър относно дилемата на Путин: "Той знае, че Русия, руските военни не изглеждат много добре в момента. Той не изглежда много могъщ. И това ще застраши неговата способност да запази властта".