Векослав Пребег, хърватски гражданин, който беше заловен близо до Мариупол в Украйна през май, беше обвинен от съда в т.нар. Донецка народна република, че като наемник в украинската армия е участвал в действия, заплашващи сигурността на републиката. За подобни действия се предвижда доживотен затвор или смъртно наказание. Пред съда през август, където беше съден заедно с един швед и трима британци, Векослав Пребег не се призна за виновен.
От момента на пленяването му хърватската дипломация и лично премиерът Андрей Пленкович използваха всички възможни дипломатически и лобистки канали за освобождането на Пребег чрез евентуална размяна на пленници между Русия и Украйна.
Днес, специално за БТА, Векослав Пребег каза: „Петте месеца бяха много трудни и накрая да съм свободен е много хубаво. На съда се опитаха да ме представят едва ли не като Джеймс Бонд и като инструктор, който е обучавал украински националисти. Аз бях украински морски пехотинец и нищо повече. Най-тежко ми беше, че някъде бях загубил мобилния си телефон и не можех да гледам снимките на майка ми и сестра ми. Моята майка Величка беше българка и в живота си винаги съм подчертавал този факт. Сестра ми Елефтерия е родена в България, в Пловдив. В момента се чувствам добре, но ще остана още известно време под лекарско наблюдение в болница „Дубрава“.
Векослав Пребег е благодарен на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, който е бил посредник при размяната на пленници между Русия и Украйна и с чийто частен самолет пленниците са транспортирани, както и на премиера Андрей Пленкович и министъра на външните работи Гърлич-Радман. „Техните действия доведоха до това, че най-накрая бях освободен от плен", каза Пребег.
Премиерът Андрей Пленкович от своя страна благодари на Украйна и Саудитска Арабия в Туитър за помощта им при освобождаването на Векослав Пребег от руски плен.
Д-р Тони Колак, ръководител на клиниката по хирургия в Клиничния център „Дубрава", каза пред журналисти, че се вижда „място на дясното му рамо, където е ранен, както и изкривяване на носа, което му пречи спокойно да диша. Като цяло Пребег е в добро физическо състояние, но вероятно ще има нужда от психологическа помощ. Мисля, че ще остане в болницата най-много няколко дни.“
Бащата на Векослав е бил доброволец в хърватската Отечествена война 1991-1995 г., в която е загинал. Майка му Величка, останала сама с двете деца, вследствие на силния стрес започва често да боледува. Умира в Загреб през 2008 г., далече от любимия си Пловдив.
Сестра му Елефтерия не може да скрие щастието си и усмивката си. Както тя каза за БТА, „смятах, че никога повече няма да видя брат си. За последен път чух гласа му на 30 март. Мислех си, че ако дойде този ден да го освободят, сигурно ще има някаква подготовка, а само по телефона чух изречението: „Векослав е освободен, прибира се вкъщи.“